Геометричният стил е най-старият стил в изящните изкуства на Древна Гърция, развил се през 9 – 8 век пр.н.е.^[1] Корените на Класическа Гърция съвпадат с неговото възникване и развитие между 900 и 700 г. пр.н.е.^[2] Този период се е характеризирал като „Тъмните векове“, защото фактите за него са прекалено недостатъчни и често е отнасян към праисторията.^[3]

Названието възниква през 1870-те години, когато в район Керамикос в северозападната част на Атина, са открити дипилонските вази, украсени с различни геометрични орнаменти.^[4] Характерен е за всички художествени произведения от този период – вазопис, малка пластика, глиптика и приложно декоративно изкуство като украсата на съдове, оръжия и други.^[4][5] Най-силно развитие обаче, се наблюдава при вазописта.^[4] Монументалните скулптура и архитектура се появяват чак през 7 век пр.н.е., когато геометричният стил вече е заменен от ориентализиращия.^[1]

До 8 век пр.н.е. широкото миграционно движение на територията на днешна Гърция почти е придобило своята крайна форма. Дорийци и етолийци се преместват в Пелопонес, беотийците заемат територии югоизточно от планината Парнас, йонийците населват земите край Сардоническия залив, Атика и оттам на остров Евбея и т.н. В същото време бившите жители на тези райони, постепенно изтласкани от новите народи, се преместват по островите, бреговете на Мала Азия и Кипър.^[3]

Това е време на драматични трансформации в обществото, довели до появата на първичните гръцки институции. Създават се гръцките градове-държави, разработена е гръцката азбука, в градовете са реализирани нови възможности за търговия и колонизация по крайбрежието на Мала Азия, Южна Италия и Сицилия. Геометрична Гърция преживява културно възраждане на своето историческо минало чрез епичната поезия и визуалните изкуства, а новопоявяващата се аристокрация започва да натрупва богатство. В гробовете на новобогаташите преобладават бронзови и глинени предмети, тъй като в Гърция находищата на медни, калаени и златни руди са крайно недостатъчни.^[2]

Геометричната керамика се появява в местни вариации в много части на Източна Гърция – от Тесалия до Лакония, на Цикладите, Крит, Родос, но основният център за нейното развитие е Атика.^[6] Керамиката обикновено е украсявана със същия вид фигури, ползвани и при скулптурата, изработвана в този период най-често от глина или бронз. Най-грубите статуетки се доближават до микенските глинени образци, но са малко по-големи, а най-изящните напомнят минойските бронзови статуи. Забелязва се и съвсем леко влияние на хетските бронзови скулптурни произведения.^[1]

През този период, заедно с глинените вази, украсени с геометрични мотиви, се произвеждат превъзходни бронзови предмети. Това са мъжки и женски фигурки, статуйки на животни и птици. Първоначално те са тромави, но с течение на времето малката скулптура се развива толкова добре, че може да се идентифицира и самоличността на обекта. Създават се и самостоятелни клонове на геометричния стил, характерни за някои области на Гърция – Коринт, Аргос, Лакония, Атика и други. Характерни примери са фигурите на коне, единични или в група, които често са поставени върху твърда, равна, гравирана основа и вероятно са били използвани като печати.^[6]

Геометричните орнаменти не се появяват за пръв път в изкуството по гръцките земи. Линии, кръгове, спирали, ромбове, триъгълници и квадрати са използвани в предишни култури, като керамичното изкуство на Месопотамия през V и IV хилядолетие пр.н.е., където дори природните дадености, ландшафтът и животните се изобразяват като геометрична схема. Подобен маниер на рисуване е приет и в други райони на Западна и Мала Азия, като например при кападокийската керамика.^[6]

Въпреки това, все още не могат да се определят с точност нито корените, нито генетичната връзка на стила с предхождащите епохи. В обясненията за произхода на геометричния стил съществуват две, взаимно изключващи се, тези. Някои учени напълно отричат връзката между крито-микенското изкуство и това на геометричния стил. Те обясняват появата му с нахлуването на нови племена, носещи със себе си вече готови образци от стила.^[6][7]

Други изследователи предполагат, че пристигането на дорийските племена не е оказало влияние върху появата на новия стил. Че той се появява в местната, по-груба керамика, характерна през тази епоха за почти всички гръцки области, и съществуваща едновременно с крито-микенската. Днес тенденцията е да се приеме някакво средно обяснение – че стилът се появява като наследство на художествената керамика на ІІ хилядолетие пр.н.е., смесено с грубата керамика и елементите, внесени с нахлуването на дорийците.^[6][7]

Трябва да се има предвид, че геометричният стил достига най-високото ниво в развитието си в Атика, докъдето дорийците въобще не достигат. В същото време, на Крит, главното огнище на разцвет на изкуството от второ хилядолетие, крито-микенската керамика последователно и логично преминава към протогеометричния и след това – към геометричния стил. Следователно, появата на геометричния стил не следва да се приписва само и единствено на появата на дорийците.^[7]

• 
  Декорация с меандри, Археологически музей в Тинос, Цикладски острови
• 
  Детайл от кратер, Метрополитън музей
• 
  Глинена кошница с квадратчета, Вюрцбург, Германия (750 – 735 г. пр.н.е.)
• 
  Гребен кораб и войници (Среден геометричен период)
• 
  Ойнохое с два коня и коза, Британски музей, Лондон (735 – 730 г. пр.н.е.)
• 
  Човешки фигури върху ойнохое (715 – 700 г. пр.н.е.)

Това, което отличава гръцкото геометрично изкуство, не е прилагането на нови орнаменти, а начина на тяхното подреждане по повърхността на съда. Докато в предходните векове геометричните символи са рисувани инстинктивно и на случаен принцип, без връзка помежду си, при геометричното изкуство те са подреждани ритмично и в хармонично единство.^[6]

Украсата на вазите в геометричен стил се характеризира с плътност на цвета и яснота на изобразените фигури. Декорацията е положена на ивици и се състои от прави и пунктирани линии, точки, меандри, кръстове с различна форма, кръгове, концентрични кръгове и полукръгове, триъгълници, квадрати, ромбове. Тези прости линии и фигури се редуват в различни комбинации. Отделени са хоризонтално от ленти или плътни цветни ивици, развити по дължината на цялата окръжност на повърхността на вазата. В по-късните етапи на геометричния стил, като например при дипилонските вази, се появяват и наивни, геометрични образи на човешки фигури.^[5]

Кръглите и прави линии са изпълнявани с пергел и линийка. С увеличаването на разнообразието от фигури се създава цяла система за геометричната украса на съдовете. Избирайки един орнаментален мотив, художникът го повтаря многократно и по този начин се получават хоризонтални ивици с безкрайна редица от един и същи елемент или комбинация от фигури.^[7]

Един от характерните орнаменти на стила са меандрите – извиващи се ленти с „къдрици“, които носят името си от едноименна река в Мала Азия. С течение на времето геометричната украса се усложнява – меандрите стават двойни и се появяват нови фигури. По-късно са включени и образите на хора, животни и различни предмети, които са изобразявани схематично с триъгълници, а ръцете – с начупени линии. Такъв вид изображение е характерна черта на геометричния стил.^[8]

В повечето случаи по вазите са рисувани сражаващи се герои.^[8] Тогава фигурите покриват напълно повърхността на съдовете и подчертават тяхната форма и функционалност.^[5] Често по тях се срещат образите на многобройни, големи кораби, движени от много гребци, сухопътни и морски битки, танцуващи хора и други.^[7] Колоритът не се отличава с някакво разнообразие, преобладават черен и червен цвят, положени върху светъл фон.^[8]

• 
  Лекит от протогеометричния период (ок. 1050 г. пр.н.е.)
• 
  Пиксида, Музей на цикладското изкуство, Атина (10 – 9 век пр.н.е.)
• 
  Двойно ойнохое с трилистно устие, Музей на цикладското изкуство, Атина (10 век пр.н.е.)
• 
  Аскос, Музей на цикладското изкуство, Атина (10 век пр.н.е.)
• 
  Скифос, Музей на цикладското изкуство, Атина (10 век пр.н.е.)
• 
  Хидрия, Музей на цикладското изкуство, Атина (9 век пр.н.е.)

Геометричният стил е предшестван от т.нар. протогеометричен, отделен като самостоятелен вид след като през 1930 – 1940-те години е разкопан некрополът в района на Атина. Той се появява през първата половина на 11 век пр.н.е. и просъществува до края на 10 век пр.н.е.^[4] Запазена е почти изключително само керамика. Вместо разнообразието и сложността на по-ранните критска и микенска керамика с богатата си украса, тук се откриват само набор от домакински съдове с неголеми размери, прости форми и съвсем елементарна орнаментика.^[7]

Протогеометричният стил се отличава с преобладаващи мотиви, наследени от късномикенското изкуство, но изпълнени с помощта на пергел – концентрични кръгове, полукръгове и вълнисти линии.^[4] Стените на съдовете са покрити със слой кафява боя, с изключение на няколкото ивици, в които се изписват прости, повтарящи се орнаменти като кръгове, точки, прекъснати линии и други. Керамиката се изработва с грънчарско колело и за покритието се използва лак. Украсата е съобразена както с формата, така и с предназначението на съдовете, което е характерно за всички етапи от развитието на древногръцката керамика.^[7]

Геометричният стил е като усъвършенстване на предхождащия протогеометричен и се дели условно на три периода.

• 
  Амфора-урна от Музея на Древната агора, Атина (ок. 900 г. пр.н.е.)
• 
  Пиксида-урна, Музей на Древната агора, Атина (ок. 900 г. пр.н.е.)
• 
  Част от атински геометричен кратер (ок.900 г. пр.н.е.)
• 
  Керамични обувки за урна на жена, Музей на Древната агора, Атина (ок. 900 г. пр.н.е.)
• 
  Амфора от атинска работилница, Кински палат, Прага (875 – 850 г. пр.н.е.)
• 
  Ойнохое-урна на заможна бременна жена, Музея на Древната агора, Атина (ок. 850 г. пр.н.е.)

В края на 10 век пр.н.е. протогеометричният стил е заменен от ранния геометричен, който се характеризира с усложняване на композицията от орнаменти и тяхното обогатяване. Появяват се триъгълници, ромбове, меандри, свастики, вълни, зигзаг, които са изпълнени с издължени прави или начупени линии. В ранния етап орнаменталните фризове украсяват само шията и раменете на съда, а останалата част остава покрита с черен лак.^[4][7]

Още тогава започват да се развиват отделни керамични центрове, чиито продукти се различават помежду си в детайлите, но принципите на стила са навсякъде еднакви. В същото време се изработват произведения на изкуството и от други материали, предимно бронз. Керамиката обаче, все още остава основният източник за проучване на художествения стил през периода 10 – 8 век пр.н.е.^[7]

• 
  Ойнохое от средния геометричен период, Атика (800 – 775 г. пр.н.е.)
• 
  Кана от Атина (800 – 750 г. пр.н.е.), Лувър, Париж
• 
  Капак на пиксида от Атика, Вюрцбург, Германия (800 – 775 г. пр.н.е.)
• 
  Урна от Атика, Вюрцбург, Германия (775 – 750 г. пр.н.е.)
• 
  Керамичен съд, Археологически музей в Никозия, Кипър (850 – 750 г. пр.н.е.)
• 
  Кратер, Метрополитън музей

От средата на 9 век пр.н.е. украсата се увеличава и започва да покрива и цялата останала повърхност на съда.^[4] Системата на оцветяване позволява на художника да комбинира и редува избраните декоративни ленти така, че да са добре съобразени с цялостния план на декорация на съда. Методът на работа първоначално е съвсем прост, но постепенно се усложнява.^[7]

• 
  Детайл от амфора с погребална сцена (730 – 720 г. пр.н.е.)
• 
  Атинска пиксида с 4 коня, Британски музей
• 
  Ойнохое от Атика, Лувър, Париж (ок. 750 г. пр.н.е.)
• 
  Олпе, Вюрцбург, Германия (750 – 735 г. пр.н.е.)
• 
  Купа с две дръжки, Вюрцбург, Германия (750 – 735 г. пр.н.е.)
• 
  Детайл от дипилонска ваза с меандри, Атина (760 – 735 г. пр.н.е.)

Около средата на 8 век пр.н.е. в композицията от орнаменти започват да се включват изображенията на хора, животни и предмети.^[4] Хоризонталната ивица започва да се прекъсва от квадратни полета, където се въвеждат отделни независими мотиви – розетки, птици, различни животни. И накрая, на най-високия етап от развитието на геометричния стил, в края на 9 и първата половина на 8 век пр.н.е. се включват и стилизирани човешки образи. В този период техниката на производство на керамични изделия е доста усъвършенствана. Характеризира се с много по-внимателна промивка на глината, с по-изкусно оформяне на съдовете и по-равномерно изпичане.^[7]

В декорацията на вазите често се срещат мотиви с погребални обичаи. При тях шията, стеблото и основата на съда са напълно покрити с орнаменти, но в средата, на едно ниво с дръжките, се оставя широко празно поле, на което обикновено се изобразява сцена с оплакването на мъртвия. В центъра му се рисува висок постамент, на който е положено тялото на починалия. Около него се изписват близките, които го оплакват с високо вдигнати ръце, изразявайки така скръбта си. Друг преобладаващ мотив по темата са изображенията на великолепни погребални колесници, теглени от двойка коне, придружавани от многочислена, опечалена свита.^[7]

Подновеният интерес към фигуралното изображение се фокусира освен върху погребалните ритуали, така също и върху героичния свят на аристократичните во̀йни и техните оръжия. Въоръженият войн, колесницата и конят са най-познатите и разпространени символи от геометричния период. Иконографски геометричните изображения трудно се тълкуват поради липсата на надписи и невъзможността за идентифициране на някои атрибути, но по онова време много от основните герои и истории от гръцката митология вече са съществували.^[2]

Човешките фигури се състоят от два големи крака, изобразявани повече или по-малко раздвижени и винаги в профил. Тялото е късо, изрисувано във фас, главата – отново в профил, а ръцете обикновено жестикулират. Размерите на сходните фигури на един и същи съд съвсем не са еднакви, някои са по-едри, а други – по-дребни. Фигурите на хора се приемат като част от непрекъснат орнамент и затова там, където има повече място, художникът ги рисува по-едри, без да търси съразмерност със съседните. Ако все още остават празни места, те се запълват с допълнителни орнаменти. Елементите, които се намират във фона, се показват един до друг или над обектите, поставени на преден план. Перспективата е напълно пренебрегната, а стремежът е да се покажат всички присъстващи детайли. В последващото си развитие гръцката живопис постепенно започва да се съобразява с перспективата и в края на геометричния стил вече се наблюдават първите стъпки в това направление.^[7]

Някои вази се украсяват с пластично изработени глинени фигурки, поставени на капака или по дръжките на съда. По същия начин се декорират и бронзовите съдове, като статуетките не са лети, а ковани от един или няколко бронзови къса. По своите художествени форми и пропорциите напълно съответстват на съвременните им керамични вази. Намерени са и отделни глинени и бронзови човешки фигурки в същия стил, от които понякога са съставени прости групи.^[7]

Геометричният стил достига най-големия си разцвет в Атика, където формата на съдовете става много по-разнообразна и композицията на отделните им части е по-ясно различима. Там са намерени и дипилонските вази, монументални кратери, служещи като надгробни паметници на членове на атинската аристокрация. Освен тях в Дипилонския некропол са открити и миниатюрни вазички, предназначени за духовете, и различни съдове за ежедневна употреба, всички, украсени с характерните за късния геометричен стил орнаменти.^[7]