Генчо Янков Узунов е български писател хуморист.
Биография
Генчо Узунов е роден на 28 октомври 1919 г. в Стара Загора.
Работи като журналист във в. „Отечествен фронт“ (1953-1958), редактор (1958-1969) и заместник главен редактор (1969-1990) на в. „Стършел“. Автор е на сборниците „Пиперлия доклад“ (1957, в съавторство с Емил Робов), „Шопска салата“ (1962), „Зоология на нашето време“ (1965), „Скромни делници“ (1967), „Кой от двамата“ (1971), „Тайната вечеря“ (1978), „Песен за глухи“ (1979), „Поклоник на красотата“ (1985) и др. Автор е на пиесата „Нашите мечти“ (1952, в съавторство с Емил Робов), на повестта „Искам да живея“ (1968) и др.[1]
Умира на 1 февруари 2003 г. в дома на дъщеря си Ружа в София.[2]
Награди
- Носител е на наградите „Чудомир“ и „Златното перо“.[3]
Библиография
- Книги
- Шопска салата. София: Профиздат, 1962, 64 с.
- Скромни делници. Разкази и файлетони. София: Български писател, 1967, 168 с.
- Искам да живея. София: Народна младеж, 1968, 149 с.
- Кротки деца. София: Български писател, 1976, 82 с.
- Да ни вземат дяволите. Разкази и файлетони. София: Български писател, 1978, 174 с.
- Песен за глухи. Избрани произведения. София: Български писател, 1979, 300 с.
- Не спи зло под камък. Фейлетони. София: Български писател, 1983, 264 с.
- Поклонник на красотата. София: Български писател, 1985, 174 с.
- Библиографска рядкост. София: Отечествен фронт, 1988, 232 с.
- Главоболия човешки. София: Български писател, 1989, 381 с.
- Разкази
- 1964 – „Кариерата на Хари Голдън“ – сп. „Космос“, 1964, бр. 6
Източници
Външни препратки
Нормативен контрол | |
|---|
|
