Гай Юлий Вописк Юл (на латински: Caius Iulius Vopiscus Iullus; Gaius Iulius L. F. Vopiscus N. Iullus) е римски политик, консулски военен трибун от 408 и 405 пр.н.е. и цензор 393 пр.н.е.

Юлий Вописк е от патрицианския род Юлии, клон Юлий Юл. Той е син на Луций Юлий Юл (консул 430 пр.н.е.), брат на Луций Юлий Вописк Юл (трибун 403 пр.н.е.) и внук на Вописк Юлий Юл (консул 473 пр.н.е.).

Той става през 408 пр.н.е. консулски военен трибун с Гай Сервилий Ахала и Публий Корнелий Рутил Кос. Тази година диктатор e Публий Корнелий Рутил Кос, a началник на конницата e колегата му Гай Сервилий Ахала.^[1]

През 405 пр.н.е. той е отново консулски военен трибун. Колеги са му Тит Квинкций Капитолин Барбат, Авъл Манлий Вулзон Капитолин, Квинт Квинкций Цинцинат, Луций Фурий Медулин и Маний Емилий Мамерцин.^[2] През 393 пр.н.е. той e цензор.^[3][4][5][6]

• Тит Ливий, Ab Urbe Condita (History of Rome).
• Диодор Сикул, Bibliotheca Historica (Library of History), xiii. 104., xiv. 17
• Плутарх, Успоредни животописи.
• C. Julius L. f. Vop. n. Iulus (no. 7) in the Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, William Smith (lexicographer), ed., Little, Brown and Company, Boston (1849).
• Thomas Robert Shannon Broughton: The Magistrates of the Roman Republic, American Philological Association (1952).
• Broughton, T. R. S. (1951): The Magistrates of the Roman Republic: 509 B.C. – 100 B.C., Scholars Press.
• Cram, R. V. (1940): The Roman Censors. Harvard Studies in Classical Philology (en inglés) 51: pp. 71 – 110.