Въоръжени сили на Османската империя

Въоръжените сили на Османската империя, разговорно и литературно наричани също Османска армия, е съвкупността от военните сили на Османската империя, съществували от около 1299 до 1923 година.

Формиране

Османската армия има характеристиките на нередовна войска до 1451 г., т.е. непосредствено преди превземането на Константинопол. По времето на султан Мехмед II (Завоевателя) добива своя характерен облик, който просъществува до времето на „щастливото събитие“ – ликвидирането на еничарския корпус (1826). През тези близо четири века съществувала тази османска армия (15 – 19 век), създадена от Мехмед II. Редовната османска армия, наречена „капъкулу“, добива завършения си вид и статут при управлението на великия везир Хюсеин паша Кьопрюлю. [1]

Родове войска

Османската армия включвала пехота, конница, артилерия, гвардия, специални части и османски флот и се подразделяла на столична/централна (Истанбул; Одрин – за Румелия и Бурса – за Анадола) и провинциална. Традиционно винаги към нея се включвала нередовна войска. С особен статут винаги се ползвал елитния еничарски корпус.

Численост и въоръжение на Османската армия (1451 – 1768)

Предполага се, че в края на XVIII век османската армия е с 380 хил. численост, от която спахии – 132 хил.; еничари – 113 хил.; флота – 50 хил. и артилерия – 15 хил. Реалната ѝ численост се оценява на 180 хил. [2]

Предходно числеността на османската пехота и артилерия се оценят на[3]:

Численост на еничарския корпус по години 1484 – 1776
Година 1484 1530 1547 1574 1582 1592 1609 1654 1666/67 1669/70 1687/88 1694/95 1699 1710/11 1728/29 1729/30 1761/62 1775/76
Брой 7841 8407 12 131 13 599 16 905 23 232 37 627 51 047 47 233 39 470 62 826 78 798 67 729 43 562 24 803 98 726 55 734 61 239
Численост на османския артилерийски корпус по години 1514 – 1769
Година 1514 1527 1567 1574 1598 1609 1660 1669 1687 1699 1702 1739 1769
Топчии 348 695 1204 1099 2827 1552 2026 2793 4949 4604 1269 7279 1351
Топарабаджълари 372 943 678 400 700 684 282 432 670 1074 470 2274 180
Джебеджии 451 524 789 625 3000 5730 4180 4789 3503 9629 2462 9877 3691
Общо 1171 2162 2671 2124 6527 7960 6488 8014 9122 15307 4201 19430 5222

Военни реформи

 Основна статия: Османски военни реформи

С дипломатическата революция и последвалата я седемгодишна война, в която Османската империя не участвала, настъпили значими военно-политически изменения които косвено, но съществено се отразили на османската армия. Загубата на руско-турската война (1768 – 1774) с договора от Кючук Кайнарджа взривили отвътре стабилността и сигурността на империята. Настъпилото кърджалийско време, с обявения гръцки проект, наложил спешната необходимост от извършването на военни реформи.

Значение

Благодарение на армията си Османската империя в продължение на столетия е водеща военна сила в Мала Азия, Близкия изток, на Балканите, в Северна Африка и на полуостров Крим. Успехите на османската армия (15 – 17 век) всявали в цяла Европа – турски страх. [4]

Бележки

  1. ↑ Трудни години за империята (1683 – 1699); стр. 115, История на Османската империя, автор: Ахмед Садулов; ISBN 954-9541-53-3
  2. ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, Военни реформи; стр. 186 – 187. Фабер, Велико Търново; ISBN 954-9541-53-3, 2000.
  3. ↑ Руско-турските войни 1569 – 1878 г.; Таблица 1, стр. 33 – 34. Сиела, София; ISBN 978-954-28-2683-5, 2018.
  4. ↑ История на българите, стр. 15

Външни препратки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Въоръжени сили на Османската империя