PROFILPELAJAR.COM

Паласиу Итамарати, сградата на Министерството на външните работи

Външната политика на Бразилия е отговорност на Министерството на външните работи.

Общи сведения

Въпреки че социалното и икономическо изоставане от водещите страни не дават възможност на Бразилия да действа като световна сила,^[1] страната е политически и икономически лидер в Латинска Америка.^[2]^[3] Този статут донякъде се оспорва от други големи латиноамерикански страни, като Аржентина и Мексико, които се противопоставят на предложенията Бразилия да получи постоянно място като представител на региона в Съвета за сигурност на ООН.

През втората половина на 20 век както военните, така и демократичните правителства се стремят да водят независима външна политика. Страната има за цел засилването на връзките си с другите страни от Южна Америка и провеждането на многостранна дипломация чрез Организацията на обединените нации и Организацията на американските държави.^[4]

Съвременната външна политика на Бразилия се основава на позицията на страната като регионална сила в Латинска Америка, лидер между развиващите се страни и понякога е сочена като една от потенциалните свръхсили.^[5] Бразилската външна политика като цяло се застъпва за многостранната дипломация, изразяваща се в разрешаването на спорове по мирен път и ненамеса в делата на други държави.^[6] Бразилската конституция постановява също, че страната трябва да развива своята икономическа, политическа, социална и културна интеграция със страните от Латинска Америка.^[7]

Изключителна икономическа зона

Изключителната икономическа зона на Бразилия, позната също като „Синята Амазония“ или „Бразилските води“, е с площ от около 3,5 милиона квадратни километра, с възможност да бъде разширена на 4,4 милиона, в зависимост от бразилския иск пред Комисията за границите на Обединените нации, който предлага да се разшири изключителната икономическа зона на Бразилия с деветстотин хиляди квадратни километра морска площ.^[8]^[9]

Бразилска Антарктика

Бразилия предявява и полуофициални претенции за област в Антарктика до самия Южен полюс, ограничена въз основа на проекцията на своето крайбрежие по меридианите.^[10] През 1986 страната установява своя антарктическа база, по-късно наречена „Команданте Фераз“, която може да побере до 46 души и се използва за научни изследвания.^[11]

Бележки

↑ Zibechi, Raúl. Difficult Path (PDF) // Funder's Network on Trade and Globalization. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
↑ Lima, Maria Regina Soares et al. Brazil as a regional power // doi.org Journal. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
↑ Bandeira, Luiz Alberto Moniz. Brazil as a regional power // Sage Journals Online. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)
↑ Can Brazil Play a Leadership Role in the Current Round of Global Trade Talks? // Universia Knowledge. Wharton School. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)^{[неработеща препратка]}
↑ Ribando, Clare. US-Brazil relations (PDF) // Congressional Research Service. Архивиран от оригинала на 2009-07-10. Посетен на 16 август 2007. (на английски)
↑ Landau, Georges D. The Decisionmaking Process in Foreign Policy: The Case of Brazil. Washington DC, Center for Strategic and International Studies, 2003. (на английски)
↑ Constituição da República Federativa do Brasil de 1988 // Presidência da República, 5 октомври 1988 г. Посетен на 29 март 2011 г. (на португалски)
↑ Gonçalves, Joanisval Brito. Direitos Brasileiros de Zona Econômica Exclusiva e de Plataforma Continental em Torno do Arquipélago de São Pedro e São Paulo (PDF) // senado.gov.br. (на португалски)
↑ UN Continental Shelf and UNCLOS Article 76: Brazilian Submission (PDF) // un.org. (на английски)
↑ O Tratado da Antártica: Perspectivas Territorialista e Internacionalista (PDF) // Universidade de São Paulo, 30 март. (на португалски)
↑ A Estação Comandante Ferraz // Estação de Apoio Antártico. Архивиран от оригинала на 2009-07-30. Посетен на 2012-07-14. (на португалски)