Владимир Гаджев (журналист)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Гаджев.

Владимир Гаджев
български музикален критик и журналист
Роден
29 март 1944 г. (80 г.)
Работил вНационална музикална академия
Нов български университет
Национално музикално училище „Любомир Пипков“

Владимир Марков Гаджев (р. 29 март 1944 г.) е български музикален критик и журналист, познавач на историята, развитието и тенденциите в български джаз.

Биография

От началото на професионалната си кариера през 60-те години на 20. век Гаджев следи отблизо възраждането, развитието и проблемите на българския джаз. Дългогодишен кореспондент е на специализирани музикални списания в Германия, Чехословакия и Полша (Jazz Forum).

В средата на 70-те години е ангажиран с преподаване в Българската държавна консерватория, а от началото на 90-те години е един от първите преподаватели в Нов български университет, където води курсове по социология на музиката и история на джаза. Преподавател по история на джаза и попмузиката в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София.[1]

Творчество

Гаджев е автор на обширна оперативна критика и множество проблемни статии върху съвременния български джаз, както и на множество портрети на творци в тази област.

Библиография

Монографии и биографии

  • A LOVE SUPREME. Веселин Николов и неговите Бели, зелени, червени. София, Аб Издателско ателие, 2004, 299 с. (ISBN 954737446)[2]
  • Джазът в България. Българите в джаза + CD. София, „Изток-Запад“, 2010, 512 с. (ISBN 978-954-321-751-9)[3][4]
  • Седемте изкушения на „Златния Орфей“. София, „Изток-Запад“, 2011 (ISBN 978-954-321-840-0)[5]
  • Когато Западът среща Изтока. София, „Изток-Запад“, 2012, 198 с. (ISBN 978-619-152-084-8)[6][7]
  • Теодосий Спасов. Преследващият звуци. София, „Изток-Запад“, 2012, 216 с. (ISBN 978-619-152-109-8)[8][9]
  • Щрихи към портрета на Никола Гюзелев. София, „Стефан Добрев“, 2016, 144 с. (ISBN 978-619-7050-25-7)[10]
  • Милчо Левиев: Артистът не е самотен остров. София, „Колибри“, 2019, 344 с. (ISBN 978-619-02-0414-5)[11][12]
  • Манол Цоков. Джазът – мисия на един живот. София, „Изток-Запад“, 2020.[13]

Енциклопедии

  • Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти (в съавторство с Божидар Абрашев). София, Кибеа, 2000, 320 с. (ISBN 9544742241)

Източници

  1. „Владимир Гаджев, музикален историк и журналист“ (Четвърти преглед на българските джазови формации, София, 1 декември 1980 г. Музикалният и джаз журналист Владимир Гаджев конферира прегледа. Снимка на Живко Ангелов, Пресфото-БТА), БТА.
  2. Екатерина Дочева, „Да прочетеш Веселин Николов и отвъд...“, рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2336), 17 септември 2004 г.
  3. Владимир Гаджев, Откъс от Джазът в България. Българите в джаза, сайт на издателство „Изток-Запад“.
  4. Йордан Ефтимов, „Now’s the Time 1911–1991: Първата история на българския джаз в 500 страници. От Владимир Гаджев“, рец. в електронно списание „Sofia Live“, 26 ноември 2010 г. (архивирано от оригинала)
  5. Владимир Гаджев, Откъс от Седемте изкушения на „Златния Орфей“, сайт на издателство „Изток-Запад“.
  6. Владимир Гаджев, Откъс от Когато Западът среща Изтока, сайт на издателство „Изток-Запад“.
  7. Петя Славова, „Западът среща Изтока и на бял свят се ражда истинска музикална феерия“, dnes.bg, 5 септември 2012 г.
  8. Владимир Гаджев, Откъс от Теодосий Спасов. Преследващият звуци, сайт на издателство „Изток-Запад“.
  9. Петко Тодоров, „За ползата от четенето на Владимир Гаджев“, e-vestnik.bg, 18 декември 2012 г.
  10. „Щрихи към портрета на Никола Гюзелев“ (откъс от книгата и предговор на Пламен Джуров), Портал за култура, изкуство и общество, 5 март 2017 г.
  11. Оля Стоянова, „Милчо Левиев и джазът“, рец. в сп. „Култура“, бр. 6 (2959), юни 2019 г.
  12. „Милчо Левиев: Артистът не е самотен остров“, БНТ, 2 май 2019 г.
  13. „Памет за Манол Цоков в книгата „Джазът – мисия на един живот“ от Владимир Гаджев и в новоиздаден албум с концерт на „Суинг дикси бенд Габрово“ в Париж през 1986 г.“, ДжазФМ, 3 ноември 2020 г.

Външни препратки