Вирален феномен, още вирален ефект^[1][2], са обекти или модели, които могат да се репликират или да преобразуват други обекти в свои копия, когато тези обекти са изложени на тях. Аналогично на начина, по който се разпространяват вирусите, терминът „вирален“ (viral – „вирусен“) се отнася до видео, изображение или писмено съдържание, разпространяващо се до множество онлайн потребители за кратък период от време.^[3] Заразителния ефект в преносен смисъл, се среща в изрази като „заразителен смях“ и „заразителен пример“.^[4] Тази концепция се превърна в обичаен начин да се опише как мислите, информацията и тенденциите се движат в и през човешката популация.^[5]

Популярността на виралните медии се подхранва от бързото нарастване на сайтовете за социални мрежи^[6]: 17, където аудиториите, които са метафорично описани като преживяващи „инфекция“ и „заразяване“, играят по-скоро функцията на пасивни носители, отколкото имат активна роля за „ разпространение на съдържание, което прави такова съдържание „вирусно“.^[6]: 21  Терминът „вирална медия“ се различава от „разпространяваща медия“, тъй като последната се отнася до потенциала на съдържанието да стане вирално.

Мемовете са един известен пример за информационни вирални модели.

Преди навлизане на писмеността и във времената, в които повечето хора са били неграмотни, доминиращата среда за разпространение на мем е била устната култура, като народни приказки, народни песни и устна поезия, които са мутирали с времето, тъй като всеки разказвач е предоставял възможност за промяна. Печатната преса предостави лесен начин за копиране на писмени текстове вместо изписвани на ръка ръкописи. По-конкретно, брошурите могат да бъдат публикувани само за един или два дни, за разлика от книгите, които отнемат повече време.^[7] Например, на Деветдесет и петте тезиса на Мартин Лутер са необходими само два месеца, за да се разпространят в Европа.