Годишна награда на Съюза на преводачите в България (1995) Почетно отличие Заслужил за полската култура (1998) Кавалерски кръст на Ордена за заслуги на Република Полша (2001)
1972 – 1976: Редактор в Българско радио, Главна редакция „Култура“.
1980 – 1990: Зам. гл. редактор, „Проучвания на програмите и аудиторията“ в Българско радио и Българска телевизия.
1990 – 1993: Зам. гл. редактор, научно-образователна програма „Знание“ на Българското национално радио.
1993 – 1996: Активна преводаческа дейност. Със съдействието на Полския институт в София осъществява преводи на значими творби на полската литература и хуманитаристика.
1998 – Почетно отличие Заслужил за полската култура.
2001 – Кавалерски кръст на Ордена за заслуги на Република Полша.
2004 – Годишна награда на Съюза на преводачите в България за Збигнев Херберт, Силата на вкуса, 100 стихотворения, Стигмати, София 2000.
2008 – Диплом – номинация за наградата „Христо Г. Данов“, категория „Преводна художествена литература“, на Министерството на културата и Община Пловдив – за Збигнев Херберт, „Натюрморт с юзда“, Стигмати, София 2008.
Адам Михник, Принц и просяк (портрет на Лешек Колаковски), В: А. Михник, Коленичи се само пред Бога, избрани творби, Фонд 13 века България, София 1993.
Ева Липска, Ваканциите на мизантропа, избрани стихове, Литературен форум, София 1994.
Херберт, брошура, издадена по повод Годината на Збигнев Херберт, Полски Институт в София, 2008.
Ванда Смоховска-Петрова, Ванда в страната на българските чудеса, изд. В. Траянов, София 2009.
Гражина Шват-Гълъбова, HAERESIS BULGARICA в българското културно съзнание на ХІХ и ХХ век, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София 2010.
Чеслав Милош, На брега на реката. Избрана поезия, Балкани, София 2011.
Чеслав Милош, Поробеният разум, второ издание, Балкани, София 2011.
Чеслав Милош, Крайпътно кученце, второ издание, Балкани, София 2011.
Ришард Криницки, Камък, скреж, Стигмати, София 2011.
Чеслав Милош, Годината на ловеца (заедно с Боян Обретенов), Балкани, София 2012
Ева Липска, Портокалът на Нютон и други стихотворения, Стигмати, София 2012.
Редакции
Я. Ивашкевич, Брезова горичка, прев. В. Томов. Профиздат, София 1986.
Ю. Кшижановски, История на полската литература, прев. К. Петков и Л. Василева, Наука и изкуство, София 1988.
М. Павликовска-Ясножевска, Вкусът на любовта, прев. П. Карагьозов, Полски институт в София, 1995.
Т. Дайчер, Диалог за вярата, прев. В. Смоховска-Петрова, Стигмати, София 1999.
В. Смоховска-Петрова, Пътят към смъртта и възкресението у Достоевски, Изд. център „Боян Пенев“, БАН, София 2008.
Х. Пошвятовска, Мога само да обичам, двуезично издание, прев. Л. Селяшки, изд. Фабер, Велико Търново, изд. Български писател, София 2011.
Ст. Юрковски, Под всяко слънце, двуезично издание, прев. Л. Селяшки, изд. Българска книжница, София 2012
Популяризиране на полската култура в България
Вера Деянова (2016)
От 1980: Българско радио – литературни радиопортрети на полски творци.
Декември 1988: Телевизионен мост София-Краков с участието на учени и културни дейци от двете страни по случай 100-годишнината на Софийския университет и 90-годишнината на българистиката в Ягелонския университет.
От 1989: Преводи на стихове, есета, фрагменти от книги, интервюта с полски творци в литературната периодика – в. „Литературен форум“, „Литературен вестник“, „Век 21“, „Философски вестник“, сп. „Език и литература“, „Родна реч“, „Страница“, „Съвременник“, „Факел“, „Панорама“.
1990: Един от учредителите на Дружеството за българо-полска солидарност „Боян Пенев“, в което участват български интелектуалци, свързани с полската култура. В сътрудничество с Полския институт в София и Дружеството, обединяващо Българската Полония – „Владислав Варненчик“, работи за укрепване на духовните контакти с Полша.
1996 – 1998: Като председател на Дружеството за българо-полска солидарност „Боян Пенев“ организира конференция на тема „Културотворческата мисия на българската полонистика“ с участието на всички поколения преводачи. Проведено е и социологическо проучване „Представи на българина за Полша и поляците“ и е съставен каталогът „Полски автори в България 1989 – 1998“, разкриващ интензивната работа по пренасяне на полски културни ценности в България – над 100 издадени заглавия през изтеклото десетилетие.
1998: Превод на Пролог и Сцена I от Част III на Задушница от Адам Мицкевич – театрална инсценизация по повод 200-годишнината от рождението на поета.
2000: По повод на почетното участие на Полша във Франкфуртския панаир на книгата спечелва конкурса на полския фонд за литература „Вила Дециус“ и публикува в издателство „Стигмати“ два тома на Збигнев Херберт[4] – първо представяне на поета в България.
