Приятел на човека, В: Немирно облаче, „Народна младеж“, 1977
Радиопредавания
Ерих Мария Ремарк, Радио София, 1 октомври 1972
Творчеството на Хайнрих Ман в България, Радио София, 21 март 1975
Албрехт фон Халер или Добродетелта, Радио София, програма „Орфей“, 9 декември 1977
Обущарят-поет Ханс Закс, Радио София, 4 април 1978
Готхолд Ефраим Лесинг, Радио София, 14 април 1978
Поезията на Николаус Ленау, Радио София, 11 януари 1979
Йохан Волфганг Гьоте, Радио София, 6 март 1979
Хайнрих Хайне, Радио София, 8 май 1979
Фридрих Хьолдерлин, Радио София, 7 август 1979
Романът „Вилхелм Майстер“ от Йохан Волфганг Гьоте, Радио София, програма „Знание“, 29 януари 1980
Романът „Вълшебната планина“ от Томас Ман, Радио София, програма „Знание“, 11 март 1980
Поемата на Йохан Волфганг Гьоте „Херман и Доротея“, Радио София, програма „Орфей“, 19 март 1980
Романът „Мария Стюарт“ от Стефан Цвайг, Радио София, програма „Знание“, 29 април 1980
Романът „Гоя или Трудният път към прозрението“ от Лион Фойхтвангер, Радио София, програма „Знание“, 13 май 1980
„Просяшки роман“ от Бертолт Брехт, Радио София, програма „Знание“, 10 юни 1980
Гьотевата трагедия „Фауст“, Радио София, 19 март 1982
Романът „Хамлет или Краят на дългата нощ“ от Алфред Дьоблин, Радио София, 21 юни 1982
Франц Кафка на български, Радио София, 29 юни 1983
Романът „Игра на стъклени перли“ от Херман Хесе, Радио София, програма „Знание“, 27 септември 1983
Литературният живот на Вилхелм Тел, Радио София, програма „Орфей“, 15 октомври 1983
Романът „Час по немски“ от Зигфрид Ленц, Радио София, програма „Знание“, 18 октомври 1983
Повестта „Бягащият кон“ от Мартин Валзер, Радио София, програма „Знание“, 15 ноември 1983
Повестта „Левачката“ от Петер Хандке, Радио София, програма „Знание“, 13 декември 1983
Романът „Подозрението“ от Фридрих Дюренмат, Радио София, програма „Знание“, 17 януари 1984
Романът „Смъртта на Вергилий“ от Херман Брох, Радио София, програма „Знание“, 14 февруари 1984
Романът „Червенокосата“ от Алфред Андерш, Радио София, програма „Знание“, 13 март 1984
Романът „Фабиан“ от Ерих Кестнер, Радио София, програма „Знание“, 17 април 1984
Романът „Смърт в Рим“ от Волфганг Кьопен, Радио София, програма „Знание“, 12 юни 1984
Романът „Доктор Фаустус“ от Томас Ман, Радио София, програма „Знание“, 24 юни 1988
Франц Кафка, Радио София, 28 октомври 1988
Писатели за писателите
Сервантес през погледа на Мигел де Унамуно, Радио София, програма „Знание“, 5 септември 1989
Гьоте през погледа на Томас Стърнз Елиът, Радио София, програма „Знание“, 19 септември 1989
Стендал през погледа на Иля Еренбург, Радио София, програма „Знание“, 3 октомври 1989
Хайне през погледа на Анатолий Луначарски, Радио София, програма „Знание“, 17 октомври 1989
Балзак през погледа на Дьорд Лукач, Радио София, програма „Знание“, 31 октомври 1989
Дикенс през погледа на Стефан Цвайг, Радио София, програма „Знание“, 21 ноември 1989
Достоевски през погледа на Томас Ман, Радио София, програма „Знание“, 5 декември 1989
Ибсен през погледа на Франтишек Ксавер Шалда, Радио София, програма „Знание“, 19 декември 1989
Толстой през погледа на Ярослав Ивашкевич, Радио София, програма „Знание“, 2 януари 1990
Маларме през погледа на Пол Валери, Радио София, програма „Знание“, 16 януари 1990
Бърнард Шоу през погледа на Бертолт Брехт, Радио София, програма „Знание“, 30 януари 1990
Хенри Джеймс през погледа на Чарлс Пърси Сноу, Радио София, програма „Знание“, 13 февруари 1990
Чехов през погледа на Максим Горки, Радио София, програма „Знание“, 27 февруари 1990
Пруст през погледа на Хосе Ортега-и-Гасет, Радио София, програма „Знание“, 13 март 1990
Бунин през погледа на Константин Паустовски, Радио София, програма „Знание“, 27 март 1990
Томас Ман през погледа на Маргьорит Юрсенар, Радио София, програма „Знание“, 10 април 1990
Джойс през погледа на Херман Брох, Радио София, програма „Знание“, 24 април 1990
Кафка през погледа на Елиас Канети, Радио София, програма „Знание“, 8 май 1990
Елюар през погледа на Гастон Башлар, Радио София, програма „Знание“, 29 май 1990
Брехт през погледа на Лион Фойхтвангер, Радио София, програма „Знание“, 12 юни 1990
Сартр през погледа на Андре Мороа, Радио София, програма „Знание“, 26 юни 1990
Писатели за изкуството
Клод Дебюси през погледа на Ромен Ролан, Радио София, програма „Знание“, 2 октомври 1990
„Новата красота“ през погледа на Франтишек Ксавер Шалда, Радио София, програма „Знание“, 16 октомври 1990
Леонардо да Винчи през погледа на Пол Валери, Радио София, програма „Знание“, 30 октомври 1990
Рихард Вагнер през погледа на Томас Ман, Радио София, програма „Знание“, 6 ноември 1990
Европейската мисъл през погледа на Стефан Цвайг, Радио София, програма „Знание“, 20 ноември 1990
Съвременният роман през погледа на Вирджиния Улф, Радио София, програма „Знание“, 4 декември 1990
Историята на изкуството през погледа на Хосе Ортега-и-Гасет, Радио София, програма „Знание“, 18 декември 1990
Митът и литературата през погледа на Херман Брох, Радио София, програма „Знание“, 8 януари 1991
Гласовете на поезията през погледа на Томас Стърнз Елиът, Радио София, програма „Знание“, 22 януари 1991
Пабло Пикасо през погледа на Иля Еренбург, Радио София, програма „Знание“, 5 февруари 1991
Художественото произведение през погледа на Валтер Бенямин, Радио София, програма „Знание“, 19 февруари 1991
Гоя през погледа на Иво Андрич, Радио София, програма „Знание“, 5 март 1991
Конвенциите в изкуството през погледа на Виктор Шкловски, Радио София, програма „Знание“, 19 март 1991
Символизмът през погледа на Едмънд Уилсън, Радио София, програма „Знание“, 2 април 1991
Театърът през погледа на Бертолт Брехт, Радио София, програма „Знание“, 16 април 1991
Изваянията на времето през погледа на Маргьорит Юрсенар, Радио София, програма „Знание“, 30 април 1991
Лабиринтът на културата през погледа на Мечислав Яструн, Радио София, програма „Знание“, 7 май 1991
Дон Жуан през погледа на Макс Фриш, Радио София, програма „Знание“, 21 май 1991
Изкуството и лудостта през погледа на Джон Гарднър, Радио София, програма „Знание“, 4 юни 1991
Поетическото съществуване през погледа на Кенет Уайт, Радио София, програма „Знание“, 18 юни 1991
Статии
Волфганг Борхерт: Цветето в петлицата на генерала. „Литературен фронт“, 36, 1965
За майсторството и любовта. „Шуменска заря“, 12, 1966
„Кой се страхува от Вирджиния Улф“ в София?. „Contacts“, 1, 1967
Срещу стената на времето. „Пулс“, 8, 1968
Иконографският Ренесанс в балканските земи през XIII-XIV век. „Пулс“, 9, 1969
Ерих Кестнер. „Родна реч“, 3, 1972
Гьоте и ние. „Литературен фронт“, 35, 1974
Отчуждението в прозата на Макс Фриш. „Литературен фронт“, 45, 1974
Гео Милев и „европеизмът“. „Литературен фронт“, 16 януари 1975
Теми и образи в драматургията на Макс Фриш. „Театър“, 10, 1976
Майсторството на превода в светлината на критиката. В: Изкуството на превода 3. „Народна култура“, 1978
Проблеми и тенденции на романа. В: Поглед върху чуждестранната художествена култура '78. „Комитет за култура“, 1979
Поетична панорама от Австрия. „Литературен фронт“, 51, 1979
Поемата на Йохан Волфганг Гьоте „Херман и Доротея“. „Пулс“, 7, 1980
Преводът – интерпретация и на формата. „Пулс“, 2, 1981
Нобелистът Елиас Канети и България. „Международно културно сътрудничество“, 2, 1981
Сто години българо-австрийски литературни връзки. „Международно културно сътрудничество“, 1, 1982
Творчеството на Хайнрих Хайне в България. „Международно културно сътрудничество“, 1, 1982
Някои метрически особености на Гьотевата трагедия „Фауст“ и предаването им в новия български превод. „Литературна мисъл“, 5, 1982
Херман Хесе: Между копнежите на духа и повелите на живота. „Пламък“, 3, 1982
Е.Т.А. Хофман: В магическия свят на приказката. „Литературен фронт“, 33, 1982
Лукул или критикът като преводач. „Пламък“, 3, 1983
Литературният живот на Вилхелм Тел. пр. „Орфей“, 10, 1983
Между пощенския гълъб и Прометей. Преводното дело на Димитър Стоевски. В: Майстори на превода. „Народна култура“, 1984
Поетът в защита на вълците? Поглед върху поезията на Федерална република Германия. „СБП Център за литературна информация“, 6, 1984
Преображенията на бягащия кон. Поглед върху белетристиката на Федерална република Германия. „СБП Център за литературна информация“, 11, 1984
Стълкновенията на „освободеното съзнание“. Поглед върху съвременната швейцарска немскоезична литература. „АБВ“, 3 декември 1984
Русенски мотиви в творчеството на Елиас Канети. „Светлоструй“, 3, 1985
Фридрих Шилер: Между идеала и живота. „Родна реч“, 5, 1985
От мъртвото слово към живата реч („Немско-български фразеологичен речник“, 1985). „АБВ“, 47, 1986
Поемата на Гео Милев „Септември“ в немски превод. В: Преводите на поемата „Септември“ от Гео Милев. „Съюз на преводачите в България“, 1986.
Киркегор – тук и сега. „Пламък“, 3, 1988
Литературният живот на Дон Жуан. „Родна реч“, 7, 1988
Гео Милев и немският литературен експресионизъм. В: Немско-български културни отношения 1878 – 1918. „Университетско издателство“, 1988
Хайнрих Ман, Томас Ман: Между власт и духовност. „Родна реч“, 3, 1989
Триумф и трагедия на Стефан Цвайг. „Родна реч“, 4, 1989
Непознатият Бертолт Брехт. „Родна реч“, 5, 1989
Немският хумор. „Родна реч“, 1989
Преводът и границите на интерпретацията. „Пулс“, 26, 1989
Двете лица. Изкуството на художествения превод. „Народна култура“, 48, 1989
Литературният живот на Доктор Фауст. „Култура“, 1, 1990
Jura Soyfer und Elias Canetti. Zwei Dichterschicksale im Wien der Zwischenkriegszeit. „Jura Soyfer. Zeitschrift der Jura Soyfer Gesellschaft“, Wien, 2, 1992
Paradoxe sur le Traducteur. Die Maschine als Deuter? Die Übersetzungskunst im Spannungsverhältnis zur Computer-Vermittlung. „Literarisches Colloquium Berlin“, 1992
Der Dichter und sein Henker. Zensurstreichungen in Dürrenmatts Roman „Der Verdacht“. Universität Zürich, 1992
Auf der Suche nach der verlorenen Identität. Bulgarische Literatur im Umbruch. Universität Bern, 1992
Der Kampf zwischen den Toten. Orthodoxe und islamische Religion im kommunistischen Bulgarien. „Europäische Rundschau“, Wien, 3, 1992
„Im Grossen Plan der Geschichte...“ Das Schweizbild im kommunistischen Bulgarien. „Bild und Begegnung“, Basel & Frankfurt a. M., 1996
Elias Canetti – Ein Österreichischer Schriftsteller? Verwandlungen zwischen Rustschuk und Wien. „TRANS“, Internet-Zeitschrift für Kulturwissenschaften, Wien, 7. Nr., September 1999
Български мотиви в творчеството на Елиас Канети. „Панорама“, 10, 2005
Художественият превод. „Панорама“, 9, 2006
Благодатта на думите. Есета. „Литературен вестник“, 11, 24 – 30 март 2010, стр. 12 – 13; „LiterNet“, 16 май 2010, 30 юни 2010
Импресии. „LiterNet“, 2 септември 2010
„Радостта на живота“. Афоризми. „Панорама“, IV, 2012, стр. 94 – 101
Апокалипсисът като комедия. В: Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990
Джуджето не иска да порасне. В: Гюнтер Грас, Тенекиеният барабан. Роман. „Христо Г. Данов“, 1990
Тероризмът – реалност и литература. В: Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993
Светът на светлината. Немската поезия през едно хилядолетие. В: „Светлината на света“. 100 немски поети от XII до XX век. Антология. „LiterNet“ 3 септември 2005
Флейтата и нощта. Немският разказ през XX век. В: „Сън с флейта“. 130 немски разказа от XX век. Антология. „LiterNet“, 26 ноември 2008
Кафка и вселената на надеждата. В: Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
Между отчаянието и надеждата. В: Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012
Съставителства
Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
Райнер Мария Рилке, Лирика. „Народна култура“, 1979
Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Из историята на филмовата мисъл: От Луи Люмиер до Кристиан Мец, „Наука и изкуство“, 1986
Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Народна култура“, 1987
Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
Рюдигер фон Мюнер, Суматоха в бюргерския дом (стихове). В: „Старонемски декамерон“, „Народна култура“, 1988
Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. (със Съдията и неговият палач) „Народна младеж“, 1989
Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Художествена мисъл и културно самосъзнание, „Наука и изкуство“, 1989
Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990