Василий Житарев е руски футболист и футболен треньор. Той е първият капитан и старши треньор на „Динамо“ (Москва).[1] Има 8 мача и 4 попадения за националния отбор по футбол на Руската империя, с който участва на Олимпиадата през 1912 г. Смятан е за най-добрия футболист в страната в първите години на организирания футбол в Руската империя.
Дългогодишен директор на стадиони и спортни съоръжения в Москва.[2]
Клубна кариера
Възпитаник е на московския клуб КФС, като играе за тима от 1908 до 1911 г.[3] Утвърждава се като един от водещите футболисти на отбора. През 1911 г. преминава в отбора на ЗКС по покана на един от ръководителите на клуба Николай Гюбиев. Оформя нападателно дуо с Валентин Сисоев, с когото играят заедно и в националния отбор на Руската империя.[4] С тима на ЗКС става двукратен шампион на Москва – през 1914 и 1916 г.
След края на Първата световна война Житарев се завръща в КФС. През 1923 г. КФС е разпуснат поради футболната реформа в СССР. Създаден е ведомственият отбор на милицията Динамо, в който Василий е поканен от бившия вратар Фьодор Чулков. Житарев става първи капитан и треньор на отбора.[5] Първият мач на новия отбор е срещу Красная Пресня, като в 11-ата минута Житарев открива резултата. Срещата завършва при резултат 2:2.
Под ръководството на Житарев Динамо провежда 7 мача в шампионата на Москва, в които записва 2 победи, 1 равенство и 4 загуби. Много от старите футболисти в отбора, включително и играещият треньор, играят прекалено индивидуално и това не довежда до добри резултати за „синьо-белите“. Василий играе за Динамо до 1925 г., записвайки 21 мача и 10 гола във всички турнири.[6]
Национален отбор
Участва с националния отбор на Руската империя на Олимпийските игри в Стокхолм през 1912 г. Участието на „Сборная“ завършва безславно след загуба от Финландия с 1:2, а Житарев асистира на Василий Бутусов за единственото попадение на отбора. В утешителния мач Русия губи с 0:16 от Германия. Националният отбор се разформирова след избухването на Първата световна война.
Играе за сборния отбор на Москва, с който става шампион на Втората руска олимпиада през 1914 г. През 1920 г. става шампион на РСФСР.
Игрова характеристика
Житарев играе като ляв халф или ляво крило, умеещо да контролира топката на висока скорост. Благодарение на ниския си ръст притежава изключителна подвижност и техника, а силният удар и с двата крака го прави заплаха за противниковите вратари.
Успехи
- Победител във Втората руска олимпиада – 1914
- Шампион на Москва – 1914, 1916
- Шампион на РФСФР – 1920
- Футболистът с най-много мачове и попадения за националния отбор на Руската империя
Източници
Външни препратки
