Васа Солунска

Света Васа Солунска
Икона на Света Васа
мъченица, светица
Родена
Починала290 г.
Почитана вИзточноправославна църква
Празник21 август
Света Васа Солунска в Общомедия

Света мъченица Васа Солунска[1] (на гръцки: Αγία Βάσσα) е православна светица, почитана като мъченица, пострадала при управлението на император Максимиан. Почита се заедно със синовете си мъченици от Православната църква на 21 август.

Източници

Източниците за живота и мъченичеството на Света Васа Солунска са много и са изследвани в научната литература. В 1914 година Василий Латишев публикува пространното ѝ гръцко житие в труда си „Ha­giographica graeca ine­dita“.[2] Житие на Света Васа има и в Codex Vindobonensis hist. gr. 45, AASS. Aug. IV (1739) 419 – 421.[3] Съществуват и две кратки нейни жития.[4]

Биография

Икона на Света Васа от миней от XIV век в Оксфорд

Живее в Едеса Македонска (Воден), Едеса Сирийска или в Лариса, тогава в Римската империя, в християнско семейство. Християнка е, но се омъжва за езическия жрец Валерий. Тримата си сина с него, Теогний, Агапий и Пист, възпитава в християнската вяра. По време на гоненията при император Максимиан и цезар Галерий, мъжът ѝ прави донос срещу нея и децата си. Въпреки заплахите те отказват да принесат жертви на езическите идоли. Пред очите на Васа Теогний е увесен с краката надолу и е стърган с железни пили. На Агапий е съдрана кожата от главата до гърдите, но той не проронва дума. Пист също е измъчван. След това тримата ѝ сина са обезглавени, а Васа е затворена и оставена да умре от глад, но ангелът ѝ пазител я хранел с небесна храна. Васа оцелява мъчения с огън, вода и зверове. След като разбива статуята на Зевс в езически храм, мъченицата е хвърлена в морето. Стоящите на брега виждат как изненадващо се появява кораб и Васа е извадена от морето от трима мъже с ореоли. След осем дни тя слиза на остров Алон в Мраморно море, до Кизик или на Алонисос в Бяло море. За това научава управителят, който отново започва да я кара да принесе жертва на идолите. За отказа ѝ я бият и ѝ отсичат главата с меч.[4][5][1]

Датата на нейната кончина е неизвестна. Някои смятат, че 280 година, а други – 290 година.[5]

Около 450 година в Халкидон съществува църква на името на Света Васа.[4]

Света Васа е изобразена от Захарий Зограф в 1848 година в католикона на Троянския манастир, в нишата на южния прозорец на притвора. В 1849 година я изобразява отново сред българските светци на южната стена на католикона на Преображенския манастир. Много по-късно се появява схематично изображение на Света Васа в църквата „Свети Никола“ в Тополница, Дупнишко. Тъй като Воден е в Солунско, в България мъченицата е наречена Солунска.[1]

Библиография

  • AASS Augusti IV, Antverpiae 1739, σσ. 417 – 422.
  • Γαλανός, Μ.. Ι., Οἱ Βίοι τῶν ῾Αγίων τοῦ μηνολο­γίου τῆς ᾿Ορ­θο­δό­ξου ῾Ελληνικῆς ᾿Εκκλησίας, ᾿Αθήνα 1973, τ. 3, σ. 73.
  • Γε­δεών, Μ., Βυ­ζαντινὸν ῾Εορτολόγιον. Μνῆμαι τῶν ἀπὸ τοῦ Δ¢ μέχρι τῶν μέσων τοῦ ΙΕ¢ αἰῶνος ἑορταζομένων ἁγίων ἐν Κωνσταντινουπό­λει, Κων/πολις 1899, σ. 157.
  • Γεράσιμος Μικραγιαν­να­νίτης, Ακολου­θία πάντων τῶν ἐν Θεσσαλο­νίκῃ διαλαμψάντων ῾Αγίων, ΓΠ 73 (1990) 352 – 353.
  • Εὐ­στρατιάδης, Σ., ῾Αγιολόγιον τῆς ᾿Ορθοδόξου ᾿Εκκλησίας, ᾿Αθῆναι χ.χρ., σ. 78. Πατρινέλης, Γ. Χ., Βάσσα, μάρτυς, ΘΗΕ 3 (1963) 735 – 736.
  • Λαγγῆς, Μ., ῾Ο Συναξαριστὴς τῆς ᾿Ορθοδόξου ᾿Εκκλησίας, ᾿Αθῆναι 1986, τ. Η¢, σσ. 360 – 362.
  • Latyšev, B., Menologii anonymi saec. × quae supersunt, τ. ΙΙ, σσ. 299 – 303.
  • Νικόδημος ῾Αγιορείτης, Συν­αξαρι­στὴς τῶν δώδεκα μη­νῶν τοῦ ἐνιαυτοῦ, τ. 1 – 6, Θεσσαλονίκη 1915 (ἐπαν­έκδοση Β¢, Θεσ/νίκη 1989). Pargoire, J., στὸ EO VI (1903) 315 – 317.
  • Propylaeum ad Acta San­ctorum Novembris. Synaxarium Ec­clesiae Constantinopolitanae, Bruxellis 1902, στ. 689, 912 – 914.
  • Propy­laeum ad Acta Sanctorum Decembris. Martyrologium Romanum ad formam editionis Typicae scholiis historicis instru­ctum, ἔκδ. H. De­lehage – P. Peeters – M. Coens – B. de Gaiffier – P. Grosjean – F. Hal­kin, Bruxellis 1940, σ. 359.
  • Φραγκᾆκος, ᾿Ιωήλ, ἀρχιμ., Βίος καὶ ᾿Ακο­λουθία τῆς ῾Αγίας μεγαλομάρτυρος Βάσσης τῆς ᾿Εδεσσαίας καὶ τῶν τέκνων αὐτῆς ᾿Αγα­πίου, Θεογνίου καὶ Πι­στοῦ, ῎Εδεσσα 1993.

Бележки

  1. ↑ а б в Василиев, Асен. Българските светци в изобразителното изкуство. Държавно издателство „Септември“, 1987. с. 34.
  2. ↑ Hagiographica Graeca inedita. Неизданные греческіе агіографическіе тексты. Издалъ съ введеніемъ В. В. Латышевъ. Санктъ Петербургъ, ЗИАН, сер. VIII, т. 12, № 2, 1914. с. 133 – 146.
  3. ↑ Latyšev, Basillius. Menologii anonymi Byzantini saeculi X quae supersimt. Fasc. 2, menses Junium, Julium, Augustum continens. XIV. Petropoli, 1912. с. 299 – 303.
  4. ↑ а б в Васса // Православная энциклопедия. Т. VII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2004. ISBN 5-89572-010-2. с. 246.
  5. ↑ а б ΒΑΣΣΑ, μάρτυς (280 μ.Χ.) // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2016-04-09. Посетен на 28 март 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“