Карта, показваща обсега на далекобойните севернокорейски ракети.
Бюро за артилерийска навигация (БАН) или Бюро за ракетна навигация (чосонгъл: 미사일) представляват стратегическите ракетни войски на Северна Корея. Те контролират всички балистични ракети, приети на въоръжение в страната, включително и ядрените. За разлика от отделните клонове на Корейската народна армия, БАН е под директния контрол на Държавната комисия по отбрана и нейния председател.
Тончхан-ри е космодрум, завършен през 2012 година. Намира се на западния бряг на КНДР, на около 50 км южно от границата с Китай. Той може да се използва за изстрелване на ракети, и е много по-голям и модерен от която и да било друга севернокорейска ракетна база.[1][2]
Площадката Късон се намира в Северен Пхьонан. Ракетите ѝ Родон-1 и Родон-2 са насочени срещу американските войски в Япония.
Видове ракетни установки
Силози:
Ракетните силози са начин за базиране на ракети под земята. По този начин те са защитени от вражески удари и са трудно откриваеми. Самите съоръжения обаче са скъпи и създаването им би било нерентабилно, ако страната не разполага с далекобойни ракети, които могат да бъдат държани заредени и готови за изстрелване за дълъг период от време. Единствената такава ракета на Северна Корея е Мусудан-1/БМ25. КНДР няма построени ракетни силози.
Ракетни площадки:
Ракетната площадка от типа на космодрум е необходима за изстрелването на ракети като Родон и Тепходон, тъй като силно корозивното им гориво налага зареждане непосредствено преди изстрелване. Ракетните площадки са силно уязвими за вражески въздушни и ракетни удари. Те обаче могат да се използват за изстрелване на космически спътници, и са лесни за построяване.
Самоходни ракетни установки:
Самоходните ракетни установки са предпочитан от Северна Корея метод за транспортиране и изстрелване на ракети. Поради мобилността си те са трудни за откриване, и могат да бъдат крити в пещери.
Подводници
Северна Корея е разработила копие на руската ракета Р-27 в два варианта — сухопътен и подводен, съответно наименувани БМ25 и Мусудан-1. Мусудан-1 е малко по-голяма (но и по-лека) от оригиналната Р-27 и има обсег до 2500 км, а БМ25 е разположена на самоходна ракетна установка и има обсег до 4000 км. През 1993 КНДР купува 12 неизправни подводници клас Голф и клас Фокстрот, като е възможно поне една от тях да е възстановена с цел пренасяне на ракети.[3] Възможно е също така ракетните шахти на подводниците клас Голф да са били внимателно изучени, и да са монтирани външно на подводници клас Ромео, или просто разположени на товарни кораби.[4] И в двата случая Северна Корея вероятно има възможност да удари американските бази в Тихия океан, и западното крайбрежие на САЩ.[5]
Течногоривна балистична ракета с обсег от 1300 – 1500 км. Ракетата може да достигне почти всички части на Япония, и е разположена на самоходна установка. КНДР разполага с около 200 – 320 такива ракети. Произвежда се в Иран като Шахаб-3.
Севернокорейско копие на съветската ракета Р-27, създадено чрез обратна разработка и чрез помощта на десетки бивши ракетни инженери от Русия. Съществуват два варианта – сухопътен (на самоходна установка, БМ25) и подводен (Мусудан-1). Обсег между 2500 и 4000 км.[6]
Двустепенна балистична ракета с обсег до 2500 км. Според САЩ не е приета на въоръжение, а според Русия е възможно да има на въоръжение 25 – 30 ракети към 2009.
Междуконтинентална балистична ракета в процес на разработка. Средният ѝ обсег е около 6700 км, минималният – 4000, а максималният – 10 000 км. Тествана е неуспешно през 2006.
Иран е един от първите купувачи на севернокорейски ракети. Иранските Шахаб-1, Шахаб-2 и Шахаб-3 са копия съответно на Хвасон-5, Хвасон-6 и Родон-1. Иран също така разполага с 18 наземни ракети БМ25.[7]
Йемен купува балистични ракети от КНДР през 90-те години.[8]
Обединени арабски емирства купуват 25 ракети Хвасон-5 през 1989, но армията остава недоволна от точността им и оттогава се държат в резерв.[9]
Сирия използва два типа севернокорейски ракети – Хвасон-6 и Родон-1.[10]
Судан получава ракети Хвасон чрез посредничеството на Сирия през 2004.[11]
Куба – непотвърдена информация за пратка ракети Хвасон-6 към Куба[14]
Вносители на технологии
Египет е получавал технологии за създаване на ракети Хвасон, но няма данни за получаване на цели ракети.
Либия е получавала части и чертежи за създаването на балистични ракети, и е използвала Родон-1, която е изтеглена от употреба през 2003. Либия получава само резервни части за по-малките си ракети.[15]
↑Bermudez, Joseph S. (1999). "A History of Ballistic Missile Development in the DPRK: First Ballistic Missiles, 1979-1989". James Martin Center for Nonproliferation Studies. Посетен на 14 февруари 2008.
Bermudez, Joseph S. (2001). Shield of the Great Leader. The Armed Forces of North Korea, The Armed Forces of Asia. Sydney: Allen & Unwin. ISBN 1-86448-582-5.
Homer T. Hodge, North Korea’s Military Strategy, Parameters (journal), Spring 2003, pp. 68-81
The International Institute for Strategic Studies (IISS) (2007). The Military Balance 2007. Abingdon: Routledge Journals. ISBN 978-1-85743-437-8.
Bermudez, Joseph S. (1999). "A History of Ballistic Missile Development in the DPRK: First Ballistic Missiles, 1979-1989".
James Martin Center for Nonproliferation Studies.
Zaloga, Steven; Illustrated by Jim Laurier and Lee Ray (2006). Scud Ballistic Missile Launch Systems 1955-2005. Osprey Publishing. ISBN 1-84176-947-9.
