За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Българските планински коне са полудиви еднокопитни животни.

Срещат се из повечето български планини, най-вече из Стара планина в района между Златица и Котел. Около Карлово има над 400 такива животни. Съществува твърдение, че произлизат от някогашните каракачански коне.

Българските планински коне се отличават с гъста козина и голяма глава; къса, мускулеста шия, дълбок гръден кош, широк гръб, силни крака и солидни копита; буйна грива и опашка.

През пролетта планинските коне могат да се срещнат в по-ниските части, но в края на май се изкачват нагоре до 2000-2200 м. През по-голямата част от годината обитават на височина 1000 – 1200 м.