Тази статия е за индианското племе. За десерта вижте Крем брюле.
Традиционната територия на сиуксите и днешните сиукски резервати
Брюле или Сичангу е едно от седемте основни разделения на западните сиукси или тетон, лакота. Името „брюле“ е френският превод на тяхното собствено име „си’чан гу“, което означава „изгорените бедра“. Споменават се от Луис и Кларк през 1804 г. като „Тетони от изгорялата гора“. Изследователите изчисляват, че племето тогава разполага с около 300 мъже и обитава района от двете страни на реките Мисури, Уайт и Тетон. През 1806 г. са от източната страна на Мисури, от устието на Уайт до Тетон. Към 1850 г. кръстосват равнините около Уайт Ривър и Ниобрара, достигайки на юг до река Плейт. След Сиукските войни племето е затворено в резервати. През 1890 г. горните брюле, живеещи в резервата Роузбъд, Южна Дакота наброяват 3245 души, а долните брюле в резерватите Кроу Крийк и Лоуър Брюле, Южна Дакота наброяват 1026 души. След това техният брой не се посочва отделно.[1]
Подразделения
Брюле са разделени на две географски разделения:
Хеята уичаша – Хората далеч от реката или Горни брюле.
Куд уичаша (Кута уичаша или Кунта уичаша) – Долни брюле[2]
Около 1850 г. 500 типита и следните подразделения:
Хората, печащи месо
Дългокраките коне
Варящите своята посуда
Слабите сърца
Родени в средата
Ядящите крава
Главни вождове – Малкия гръм, Орловото тяло, Желязната раковина[3]
През 1880 г. човек от племето на име Татанка уакан дава списък на Джеймс Оуен Дорси със следните подразделения:
Иякоза – Цицина от конски крак
Чокатоуела – Синьо петно в средата
Шийо танка – Прерийна кокошка
Хомна
Шийо шубула – Остроопашата яребица
Канги юха – Носещите врана
Писпиза уичаша – Хората прерийни кучета
Уалега ун уохан – Готвят храна с търбуха
Уачеунпа
Шауала – Шоуни (потомци на шоуните приети в племето)
Иханктонуан – Янктон
Нахпахпа – Свалят си легинсите (след връщането си от война)
