PROFILPELAJAR.COM

	Брадат лешояд
	Природозащитен статут
	; Почти застрашен
	Червена книга на България
	; Изчезнал (1950 – 1960)
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:	Ястребови (Accipitridae)
род:	Брадати лешояди (Gypaetus)
вид:	Брадат лешояд (G. barbatus)
	Научно наименование
	Gypaetus Storr, 1784 Gypaetus barbatus (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Обхват на вкаменелости
	занклий – настояще, 3,6019 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Брадат лешояд в Общомедия
	[ редактиране ]

Брадатият лешояд (Gypaetus barbatus) е едра дневна граблива птица, срещаща се много рядко на територията на България.^[3] Другите му имена са брадат орел, алпийски орел и костобер.^[4]

Подвидове

G. b. altaicus
G. b. aureus
G. b. barbatus
G. b. haemachalanus
G. b. meridionalis

Физическа характеристика

Дължината на тялото – 95 – 105 cm.
Размаха на крилете – до 280 cm.
Тегло – 5 – 7 кг.
Продължителност на живота – до 40 г. в неволя.

Разпространение и местообитание

Среща се в Европа, Азия и Африка.

Начин на живот и хранене

Храни се основно с мърша и кости от умрели животни, които вдига във въздуха и пуска от високо, за да се строшат и станат подходящи за храна. Чупи черупката на костенурки по подобен начин преди да ги изяде. Понякога улавя някои по-слабо подвижни и дребни животни.

Размахът на крилата достига до 2,5 m, а дължината на тялото – до 1,1 m. Диаметърът на гнездото е до 2 m. В продължение на няколко десетилетия единственият зоопарк в света, където в плен се размножават брадати лешояди е Софийската зоологическа градина. Там от 1916 до 1927 г. една двойка излюпва 11 малки^[5]^[6]

Размножаване

Гнездо – по високи скали, в строежа му включва кости. Всяка година се връща в същото гнездо.
Яйца – 1 – 2 броя, размери 39 х 31 mm.
Мътене – трае 53 – 60 дни. Мъти само женската. Най-често второто излюпило се пиле умира след няколко дни. Напускат гнездото на около 106 – 130 дни.
Отглежда едно люпило годишно.
Полова зрялост настъпва към четвъртата-петата година.
Моногамни птици.

Gypaetus barbatus aureus
Gypaetus barbatus hemachalanus

Природозащитен статут

Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Потенциално застрашен (Near Threatened NT)^[7]
Директива за птиците за ЕС – Приложение 1^[8]
Червена книга на България – Изчезнал^[9]

През 2007 г. е стартирана програма за реинтродукция (връщане) на брадатия лешояд в България, изпълнявана от природозащитната организация Зелени Балкани.^[10]

Източници

↑ Gypaetus barbatus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Брадат лешояд. Посетен на 18 февруари 2012
↑ BirdLife International. Gypaetus barbatus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)
↑ Брадат лешояд
↑ Боев, З. 1989. Брадат лешояд. – Защита на природата, 4: 20.
↑ Боев, З. 2011. Брадат лешояд Gypaetus barbatus (Linnaeus, 1758). – В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 38.
↑ BirdLife International 2004. Gypaetus barbatus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 6 юли 2008.
↑ Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 54
↑ Червена книга на НР България. т. 2. Животни. БАН, 1985
↑ Зелени Балкани: Опазване на видове и местообитания, архив на оригинала от 29 май 2008, https://web.archive.org/web/20080529163843/http://www.greenbalkans.org/old/sort_bg.html, посетен на 6 юли 2008