Борис Акунин (на руски: Борѝс Аку̀нин) е литературният псевдоним на руския писател, преводач и литературовед от грузинско-еврейски произход Григорий Шалвович Чхартишвили (Григо̀рий Ша̀лвович Чхартишвѝли).
Работи като преводач от японски и английски, превежда произведения на Юкио Мишима, Кенджи Маруяма, Кобо Абе, Малкълм Бредбъри, Питър Устинов и други. Пише литературно-критически статии и монографията „Писателят и самоубийството“ (1999). Заместник главен редактор е на сп. „Иностранная литература“ (до 2000 г.), главен редактор на 20-томната „Антология на японската литература“, председател на управителния съвет на мегапроекта „Пушкинска библиотека“.
През 1998 г. започва да публикува историко-криминалните си повести от серията за приключенията на Ераст Фандорин. Следват поредиците „Приключенията на сестра Пелагия“ и „Приключенията на магистъра“. Критиката нарича произведенията му „масова литература за интелектуалци“ и „интелектуални бестселъри“. Наред със занимателния сюжет книгите на Акунин радват почитателите си със стил, заимстван от класиците на руската литература от XIX век, с алюзии и цитати от класически произведения на световната литература, в това число и криминалната.
През 2000 г. Акунин е обявен за писател на годината в Русия; получава наградата „Антибукър“ за романа си „Коронация“. Номиниран е за местния „Букър“ през 2000 г. и за наградата на Асоциацията на британските писатели на криминални романи „Златни и сребърни ками“ през 2003 г. за „Азазел“. Тиражите на книгите му в Русия надхвърлят 10 милиона екземпляра. Произведенията му са преведени на български, английски, немски, френски, италиански, японски и други езици.
Женен е. Първата му съпруга е японка, с която живее няколко години. Втората му съпруга Ерика Ернестовна (Эрика Эрнестовна) е коректорка и преводачка.[1] От 2014 г. живее във Франция (регион Бретан), Великобритания и Испания, където има недвижимости.
На 18 декември 2023 г. правителство на Владимир Путин публично поставя Акунин в руски списък на терористи и екстремисти заради опозицията му към войната в Украйна. В профила си във Фейсбук Акунин коментира това действие: „Хм. Терористите ме обявиха за терорист. Впрочем отдавна не се учудвам на новините от Руската федерация.“[2]
Произведения
„Приключенията на Ераст Фандорин“
Азазель (1998) „Азазел“, изд.: „Еднорог“, София (2002), прев. Владимир Венцелов
Турецкий гамбит (1998) „Турски гамбит“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. Владимир Венцелов
Левиафан (1998) „Левиатан“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. Татяна Балова
Смерть Ахиллеса (1998) „Смъртта на Ахил“, изд.: „Еднорог“, София (2003), прев. София Бранц
Поредицата представя приключенията на руски и немски шпиони по време на Първата световна война – руския студент и войник Алексей Романов и немския супершпионин Йозеф фон Теофелс. Тя се състои от десет романа, всеки един от тях издържан в духа на различен кинематографичен жанр – комедия, трагедия, мелодрама, екшън, мистерия. Романите са илюстрирани с множество „стоп-кадри“, които носят съществена част от посланието на произведението.