Божидар Лечев
български актьор
Роден	Божидар Лечев Рачев 27 януари 1926 г. Варна, Царство България
Починал	28 декември 1994 г. (68 г.) София, България
Националност	България
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1943 – 1994
Уебсайт	Страница в IMDb

Божидар Лечев Рачев е български актьор. Има многобройни роли в киното, театъра и телевизията. Сред най-запомнящите се са служителят от мототехника във филма „Топло“ (1978), пенсионерът от кафенето в „Сиромашко лято“ (1973) и др. Пресъздава десетки образи на сцената на Младежкия и Сатиричния театър.

Роден е във Варна на 27 януари 1926 г.

Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Силистра (1943 – 1946), след което играе в Драматичния театър в Сливен (1946 – 1948) и Драматичния театър в Бургас (1948 – 1952). Продължава в София на сцената на Народен театър за младежта (1952 – 1960) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1960-).

Сред значимите му роли са синьор Домат в „Приключенията на Чиполино“ от Джани Родари, Бенедето в „Краката на лъжата са... дълги“ от Едуардо де Филипо и др.^[1] От 1960 г. до смъртта си играе в Сатиричния театър, където създава серия от десетки образи. Участва в едни от най-успешните спектакли на театъра, като „Михал Мишкоед“, „Големанов“, „Женитба“, „Януари“, „Новото пристанище“, „Римска баня“ и др.^[2]

Има многобройни участия в радиотеатъра на Българско национално радио и редица роли в киното, телевизията и дублажа. Участва в първия български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако“. Снима в българо-италианската продукция „Любовницата на Граминя“, в която участват Джан Мария Волонте и Стефания Сандрели.

Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос“. Песента „Бианка“ в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус“.

Заради това, че през 1962 г. се изказва в защита на пиесата „Импровизации“ от Валери Петров и Радой Ралин /постановка Гриша Островски/ до края на живота си е лишен от звание и недолюбван от партийната критика. ^[3]

• Орден „Кирил и Методий“ – I степен

• Приключенията на Чиполино – от Джани Родари – синьор
• Домат
• Краката на лъжата са... дълги – от Едуардо де Филипо – Бенедето

• Чичовци – от Иван Вазов (1960)
• Балът на манекените – от Бруно Ясенски (1961)
• Удържимият възход на Артуро Хи – от Бертолт Брехт (1961)
• Свинските опашчици /Коваржик/ – от Ярослав Дитл (1962)
• Михал Мишкоед. Кандидати на славата – от Сава Доброплодни и Иван Вазов (1963)
• Чичовци – от Иван Вазов (1960)
• Балът на манекените – от Бруно Ясенски (1961)
• Четвъртият прешлен – от Марти Ларни (1964)
• Смъртта на Тарелкин – от А. В. Сухово-Кобилин (1965)
• Бидерман и подпалвачите – от Макс Фриш (1965)
• Ревизор – от Николай Гогол (1966)
• Големанов – от Ст. Л. Костов (1966)
• Старчето и стрелата – от Никола Русев (1969)
• Швейк през Втората световна война – от Бертолт Брехт (1973)
• Римска баня – от Станислав Стратиев (1974)
• Януари – от Йордан Радичков (1975)
• И най-мъдрият си е малко прост – от Александър Островски (1979)
• От много ум… Вражалец – от Ст. Л. Костов (1980)
• Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре „Парнас“) късновечерно луксозно кабаре – от Любомир Пеевски (1981)
• Чичовци – от Иван Вазов (1981)
• Новото пристанище – от Ст. Л. Костов
• Мъртви души от Михаил Булгаков – по поемата на Н. В. Гогол (1989)
• Посещението на старата дама – от Фридрих Дюренмат (1990)

• „Михал Мишкоед“ – от Сава Доброплодни
• „Приключенията на добрия войник Швейк“ – от Ярослав Хашек
• „Островът на съкровищата“ – от Робърт Луис Стивънсън
• „Мяра за мяра“ – от Уилям Шекспир

• „Жребий“ (1989) (Васил Пекунов)
• „Ловчанският владика“ (1975) (Теодосий Икономов) – мюзикъл
• „Немили-недраги“ (1969) (Иван Вазов)
• „Операция Вега“ (1967) (Фридрих Дюренмат)

• Божидар Лечев в Internet Movie Database
• Божидар Лечев в КиноПоиск
• Божидар Лечев в Кино-Театр
• Божидар Лечев в discogs

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“