Блатненското княжество, известно още като Панонско или Заддунавско княжество, (839/840 - 876 г.), е славянска държава в района на езерото Балатон (територията на съвременна Унгария), със столица Блатноград. Обхваща територията между река Драва на юг, Дунав на изток, Грац на запад и Веспрем на север.
Възниква около 839 година, когато Лудвиг II Немски подарява част от територията на Карантания на бившия нитрански княз Прибина, изгонен от Нитра от великоморавския княз Моймир I. През 847 година Прибина получава право на наследство на територията и Блатненското княжество е отделено от Карантания. Тогава Прибина основава новата столица Блатноград.
След смъртта на Прибина, княз става неговия син Коцел. По време на неговото управление княжеството израства като културен и интелектуален център на славяните. През 867 година Коцел приема в Блатноград Кирил и Методий, които обучават 50 ученика. През 70-те години Методий продължава просветителската си дейност на територията на княжеството и основава тук Панонско архиепископство. След смъртта на Коцел, княжеството отново става част от Карантания.
