Бисерна гъба |
|
Класификация |
|
Научно наименование |
Pers., 1797 |
Синоними |
- Amanita annulosulphurea Seyot, 1930
- Amanita rubescens var. alba Coker, 1917
- Amanita rubescens var. alutacea Gillet, 1874
- Amanita rubescens var. circinnata Pers., 1801
- Amanita rubescens var. communis Alb. & Schwein., 1805
- Amanita rubescens var. elegantissima Naveau, 1923
- Amanita rubescens var. genuina Gillet, 1874
- Amanita rubescens var. incarnata Gillet, 1874
- Amanita rubescens var. verrucosa Gillet, 1874
- Agaricus rubescens var. haematodes Pers., 1828
- Amanita rubescens var. magnifica Rea, 1922
- Agaricus rubescens Fr., 1821
|
Бисерна гъба в Общомедия |
[ редактиране ] |
Бисерната гъба, наричана още Бисерка или Перла[1] (Amanita rubescens), е вид базидиева гъба от род Мухоморка. Бисерката е ядлива гъба, която се среща както в широколистни, така и в иглолистни гори.
Ботанически белези
- Гугла – При младите индивиди е кълбовидна, а при по възрастните – сводеста. Цветът и е червеникавокафяв с различни оттенъци на червения цвят. При застаряване става виолетова.
- Месо – бяло, а под кожицата в средата на шапката – червеникаво. При разчупване месото почервенява, както и при стоене на въздуха.
- Ламели – отначало бели, впоследствие червеникави, неравномерно дълги, наредени радиално спрямо пънчето
- Пънче – тънко и високо – до 15 см, широко е до 2 см. При младите индивиди е плътно, докато при възрастните е кухо. Пънчето носи бяло до жълтеникаво пръстенче, което виси непосредствено под периферията. В основата си пънчето се удебелява и завършва с грудка.
Сходни видове
- Неистинска бисерка (Amanita pseudorubescens) – отровна
- Пантерка (Amanita panterina) – отровна
Качества
Условно ядлива гъба, само след продължителна термична обработка, за обезвреждане на съдържащите се хемолитични вещества, и след обелване на кожицата. Дори и след правилна обработка, някои хора остават чувствителни към нея. Мирисът и е обикновен, вкусът – сладък с подчертан привкус. Не се поддава на сушене. Въпреки лесните за опитни гъбари отличителни разлики не би трябвало да се препоръчва за храна поради сходството с други отровни видове.
Галерия
Източници
- ↑ Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 69.