За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Бернар Жермен Етиен дьо Ла Вил сюр Илон, граф на Ласепед (на френски: Bernard-Germain-Étienne de La Ville-sur-Illon, comte de Lacépède) е френскизоолог и политик. Той работи главно в областта на ихтиологията и херпетологията.
Биография
Бернар Жермен дьо Ласепед е роден през 1756 година в Ажан, Аквитания. Още в ранна възраст той се запознава с „Histoire naturelle“ („Естествена история“) на Жорж Бюфон, която предизвиква интереса му към естествознанието. Освен това той се занимава с музика – свири на пиано и орган, а две от композираните от него опери, които никога не са публикувани, са високо оценени от Христоф Вилибалд Глук.
През 1781-1785 г. Ласепед публикува двутомното изследване „Politique de la musique“ („Политика на музиката“), а междувременно пише и два трактата по физика – „Essai sur l'électricité“ (1781; „Есе за електричеството“) и „Physique générale et particulaire“ (1782–1784; „Обща и специална физика“). Те привличат вниманието на Бюфон, който през 1785 г. го назначава за поддемонстратор в Кралската градина и му предлага да продължи „Histoire naturelle“. Това продължение е публикувано под заглавията „Histoire naturelle des quadrupèdes, ovipares et des serpents“ (2 тома, 1788–1789; „Естествена история на четирикраките, яйцеснасящите и змиите“) и „Histoire naturelle des reptiles“ (1789; „Естествена история на влечугите“).
След началото на Френската революция Бернар Жермен дьо Ласепед става член на законодателното събрание, но по време на Терора напуска Париж. По-късно той оглавява отдела за влечуги и риби в Ботаническата градина (по-рано Кралска градина). През 1798 г. публикува първия том на „Histoire naturelle des poissons“ („Естествена история на рибите“), а петият излиза през 1803. През 1804 публикува „Histoire naturelle des cétacés“ („Естествена история на китоподобните“).
През следващите години Ласепед е активно ангажиран с политическа дейност и няма значителни научни приноси. През 1799 г. става сенатор, през 1801 – председател на Сената, през 1803 – велик канцлер на Почетния легион, през 1804 – държавен министър. През 1819 г., след Реставрацията, е обявен за пер на Франция. В последните години от живота си пише „Histoire générale physique et civile de l'Europe“ („Обща физическа и гражданска история на Европа“), издадена посмъртно в 18 тома през 1826 г.
Бернар Жермен дьо Ласепед умира през 1825 г. в Епине сюр Сен край Париж.
