„Баба гладеше ризите на краля“ (на английски: My Grandmother Ironed the King’s Shirts) е канадско-норвежки филм на режисьорката Торил Коув. Създаден е през 1999 г.

През 1905 г. Норвегия става независима държава и се провежда референдум, за да се определи дали страната да бъде управлявана от президент или от крал. Чрез гласуване е решено Норвегия да има крал. Новият крал Карл и кралица Мод, които са от Дания, са представени по хумористичен начин в опитите си да се приспособят към живота в Норвегия. Те полагат всички усилия да го сторят, но им липсва важното умение да гладят. Решават да си намерят хора, които да гладят дрехите им и отиват в местния магазин за дрехи Хоф, където работи бабата на Коув – Асланг Бех. Когато открива монограма върху някои ризи, възрастната жена осъзнава, че глади ризите на крал Хакон VII, първият монарх на Норвегия.

След настъпването на Втората световна война, кралят е изпратен на заточение. Това го принуждава да води войната от чужбина, но въпреки това насърчава своите сънародници да се противопоставят на нападателите. Германците обаче преследват краля и настояват да се предаде. Той отказва. – "Но той казал НЕ, никога няма да се предаде! (...) В цялата страна хората викаха: Да живее кралят, който казва „Не!“ Всички, освен баба ми, която казва: „Хубава риза.“

  По време на нацистката окупация на Норвегия, Асланг Бех има идея да помогне на съпротивата, като мобилизира другите работници в Хоф и заедно съсипят германските униформи. Според разказа на Тове, това „тежко и опустошително“ предателство довело до неприложими униформи за противниковата армия до пролетта на 1945 г. Когато кралят се завръща след изгнанието си, той почита тези работници за техните военни усилия.^[1]

Асланг Бех се пенсионира през 60-те години, като напълно не одобрява модерните за онова време цветни дрехи.

Филмът печели специална награда от Международния анимационен фестивал в Хирошима, а освен това е номиниран и за награда на Оскар за най-добър анимационен късометражен филм на 72-рата награда на Академията.