Ахмед III е 23-тият султан на Османската империя, наследил брат си Мустафа II в 1703 г. Управлява от 22 август 1703 до 1 октомври 1730 година.
Ахмед е роден на 30 декември 1673 година в Хаджиоглу Пазарджик (днес Добрич), където пребивава с двора си баща му Мехмед IV. Мехмед IV, известен със страстта си към лова, спира там, за да ловува, при връщането си от поход срещу Жечпосполита.
Управление
Управлението на Ахмед III е известно в историята на Османската империя като своеобразна културна революция, останала в паметта като епоха на лалетата. Както започва, като резултат от истанбулско въстание, така и завършва като резултат от въстание на Патрона Халил.
Ахмед III води успешната Прутска война (1711) и неуспешна война с Австрия и Венеция (1715 – 1718), завършила с унизителния договора от Пожаревац. В резултат от мира империята за първи път в историята се вижда принудена да отстъпи територии на Балканите и в тил на т.нар. военна граница – Хабсбургска Сърбия. Разгаря се и Персийско-османска война (1722 – 1727).[1]
Източници
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 152 – 157. Фабер, Велико Търново., 2000.
Нормативен контрол | |
|---|
|
.svg){kind=small}
