PROFILPELAJAR.COM

Аун Сан Су Чи
အောင်ဆန်းစုကြည်
	Аун Сан Су Чи အောင်ဆန်းစုကြည်
мианмарски политик
Родена	19 юни 1945 г. (79 г.) Рангун, Британска Бирма
Етнос	Бирманци
Религия	Теравада
Учила в	Делхийски университет
Награди	Нобелова награда за мир (1991); Награда за свобода на мисълта „Сахаров“; Президентски медал на Свободата
Семейство
Баща	Аун Сан
Деца	2
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Аун Сан Су Чи в Общомедия

Дау Аун Сан Су Чи (на бирмански: အောင်ဆန်းစုကြည်) е мианмарски политик и носителка на Нобелова награда за мир през 1991 г.

Биография

Дъщеря е на мианмарския политик, революционер и популярен герой на движението за национална независимост ген. Аун Сан,^[6] убит през 1947 г., когато тя е едва 2-годишна. Напуска Бирма през 1960 г. и прекарва голяма част от живота си във Великобритания. Учи в Оксфорд философия, политика и икономика. Там се запознава с бъдещия си съпруг, от когото има 2 сина.

През 1988 г. се завръща в Мианмар,^[6] за да се грижи за болната си майка. Оглавява опозицията срещу военния режим, за което е поставена за продължителни периоди под домашен арест. Периодът съвпада с мащабни улични протести срещу военните, в които се включва активно. Организира демонстрации и обикаля страната, призовавайки за „мирна смяна на режима“ и свободни избори. Протестите са смазани брутално. През 1990 г. печели решително изборите, но те са обявени за невалидни от военните, които отказват да предадат властта.

Аун Сан Су Чи е носител на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент през 1990 г.^[7] През 1991 г. получава Нобелова награда за мир като „бележит пример за силата на безсилните“.

През 1999 г. съпругът ѝ умира от рак. Военната хунта не му разрешава виза, като ѝ разрешава да пътува до Великобритания, за да се сбогуват, но тя отказва по съображение, че няма да я пуснат да се върне обратно в страната. Има внуци, които никога не е виждала.

През 2003 г. е вкарана в затвора, за да попречат на обиколката ѝ в страната. Военният режим пуска Аун Сан Су Чи от домашен арест на 13 ноември 2010 г.

В списък на списание „New Statesman“ през 2006 г. е призната като първи „герой на нашето време“.^[8]

През 2007 г. по решение на Парламента на Канада на Аун Сан Су Чи е присъдено почетно гражданство на Канада. През 2008 г. е наградена с най-високото отличие на САЩ – Златен медал на Конгреса на САЩ.

През 2015 г. нейната партия – Национална лига за демокрация – печели абсолютно мнозинство на свободните парламентарни избори и Аун Сан Су Чи фактически оглавява правителството.^[6] В периода 2016 – 2017 г., по време на управлението ѝ, военните извършват брутални репресии срещу мюсюлманското малцинство рохинга, в резултат на които почти един милион души напускат страната,^[9]^[10] а ООН отправя предупреждение, че действията на военните са геноцид и етническо прочистване.^[11]^[12]^[13] След месеци мълчание Аун Сан Су Чи заявява: „Признавам, че можехме да се справим по-добре със ситуацията. Но като мултиетническа държава, наша основна грижа е сигурността и стабилността, ние трябва да бъдем справедливи към всички“.^[6] Су Чи е критикувана от международната общност за бездействието си да предотврати или прекрати преследванията на рохинга, както и за мълчанието си относно действията на военните срещу малцинствената група.^[14]

В края на 2020 година партията ѝ отново печели с лекота изборите, но през февруари 2021 година военните извършват пореден преврат и я отстраняват от поста ѝ.^[6] През 2022 г. Су Чи е осъдена на 5 години затвор за корупция;^[15] следват и още присъди по общо 19 обвинения. През август 2023 г. военната хунта помилва Ан Сан Су Чи за част от престъпленията, за които е осъдена, намалявайки 33-годишната ѝ присъда с 6 години, и я поставя под домашен арест.^[16]

В популярната култура

През 2011 г. излиза биографичен филм за Су Чи на режисьора Люк Бесон „Лейди“.^[17] Сценарият е на Ребека Фрейн. В ролята на Аун Сан Су Чжи е Мишел Йео.