Атомната физика разглежда атома като отделна система. Теоретичните модели най-често се състоят от едно атомно ядро и един или повече електрони. Атомната физика не се интересува от свойствата на атомите в твърдата материя или от техните колективни ефекти.
Свойствата на отделните атоми са най-силно изразени в плазмата или в газовете, особено в контекста на ултрастудените атомни газове и лазерното охлаждане. Обект на изучаване могат да бъдат също така и отделни йони, манипулирани чрез елетромагнитни полета и лазерна светлина.
Приложение
Атомната физика намира приложение в метрологията и точните измервания. Пример за това са атомните часовници, които се използват за световен стандарт за отчитане на време. Практика са също така измервания на фундаменталните физични константи в търсене на потвърждение на физични теории. Възможностите за контрол над атомите ги правят също така прекрасен инструмент за квантови симулации.
((ru)) Ельяшевич, М. А., Штейнман, Р. Я., глав. ред. Прохоров А. М. Атомная физика // Большая советская энциклопедия. 3 изд. Т. 2 (от 30), Ангола – Барзас. Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1970. с. 398 – 402. Посетен на 24 март 2017. (на руски)
((ru)) Ковалёв Е. Е., ред. акад. Б. В. Петровский. Атом // Голяма медицинска енциклопедия (Большая Медицинская Энциклопедия). 3 изд. Т. 2, Антибиотики-Беккерель. Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1974. с. 343 – 344. Посетен на 24 март 2017. (на руски)
.png)
