PROFILPELAJAR.COM

Асен Сираков
	Асен Сираков
български писател и журналист
Роден	6 юли 1952 г. София, България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	Писател, публицист, журналист, езиковед, преводач, композитор
	Асен Сираков в Общомедия

Асен Сираков е български писател, езиковед, публицист, преводач.

Биография

Роден е на 6 юли 1952 г. в София. Баща му Никола Асенов Сираков е бивш офицер, първенец на 61 випуск на Висшето на НВ Военно Училище, син на ген. Асен Николов Сираков и Цветана Георгиева Сиракова, учителка, правнучка на Петко Милев-Страшния от Тетевен, съратник на В. Левски. Майка му Олга Павлова Сиракова (род. Кадыкова), завършила колеж „Сен Жозеф“, преводач и учител по английски и френски. Тя е дъщеря на полк. Павел Иванович Кадиков, донски казак, кавалер на Георгиевския кръст, емигрирал в България 1919-а и Райна Николова Гълъбова от стар кукушки род, завършила колеж за благородни девици в Лозана.

Асен Сираков от дете учи руски, английски и френски, пиано (М. Джамбазова) и рисуване (А. Методиев), завършва 35-а ГРЕ „М. Калинин“ и отбива военната си служба в Карлово като танкист. Учи и завършва семестриално с бакалавърска степен география на туризма с английски и полски език, след което с магистърска степен по руска и българска филология в СУ „Климент Охридски“. Успоредно завършва и полувисшите курсове за „Ръководители на самодейни театрални колективи“ във ВИТИЗ (К. Цонев) към ПВИ в Благоевград. През същия период е и национален състезател по фехтовка (шпага). Докато следва, работи към „Бюро естрада“ с ВИГ „Калейдоскоп“. Сътрудничи на сп. „Родолюбие“ (собствена рубрика), сп. „Клуб М“ (собствена рубрика), в. „Отечествен фронт“, „Стършел“ и др., заедно с Р. Белчев и Г. Гълов издава в. „Камила“ (към „Стършел“) и е официален говорител на „Бирената партия“ (шеговита, но официално регистрирана организация).

От 1983 г. работи в Централен институт по изчислителна техника като преводач, програмист и след полагане на съответните изпити научен сътрудник 2-ра ст. по алгоритмични езици, ръководител секция по компютърна лингвистика, съавтор с Д. Авджиев на руско-български речник по изчислителна техника (изд. „Руски език“) с английски паралели. През 1988 г. съвместно с А. Новоселски е награден със специална награда за принос в изчислителната техника на международен симпозиум в Киев.

Дълги години се занимава с журналистика и е независим експерт по електронни медии. Има над 1500 публикации в периодичния печат; над 20 авторски книги; превежда от руски, полски, немски, френски и други езици (в това число Г. Иванов, Владимир Висоцки, Йосиф Бродски, Уилям Шекспир, Робърт Бърнс, Ръдиард Киплинг, С. Франчак, Франсоа Вийон, Ерих Кестнер, Брехт и др.) Автор е на статии и трудове по езикознание (в областта на образната метафора), теория на превода и философската монография „Трите кита“. Автор е на песни, пиеси за пиано, концерт за пиано и оркестър.

От 1993 г. е автор и водещ на предаването „12+Пляс!“ по „Хоризонт“, БНР от 1993 – 1998 г. Водещ на „Нощен Хоризонт“ и „12+3“ в БНР, в който период е номиниран за „Журналист на годината“ („Репортер 7“, 1994), награден с голямата награда „Premios ondas“ в раздел радио в Барселона (1995 г.) и със „Златен таралеж“ за журналистика (Репортер 7, 1996 г.) През 1998 – 1999 г. автор и водещ в предаванията „Неделен магазин“, „Горе, Долу“, автор и журналист в „Панорама“ по БНТ. От началото на 1999 г. работи в БНТ първо в „Панорама“, после като продуцент „Забавни предавания“. След напускане на БНТ за кратко работи и като линеен продуцент към австрийската ORF. Носител е на Голямата награда „ПОКИ“ за поезия (Харманли, 1992), Златно перо“ – за литература и публицистика (София, 1996 г.) Носител е на Националната награда за детска литература „Константин Константинов“ (2018 г.)

В периода след 2000 г. съвместно с Богомил Бонев създава „Гражданска партия“, но се оттегля. Работи последователно в „Бояна филм“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ като началник отдел „Международна дейност“. Известно време е независим експерт по електронни медии към НС (номиниран за СЕМ) и свободна журналистическа практика към редица вестници („Монитор“, „Политика“, „Кеш“ и др.) От 2010 г. до 2014 г. е директор на дирекция „Информационно осигуряване“ към МО (включваща ВТК, в „Българска армия“, „Военна киностудия“, и „Мониторинг“).

Издадено творчество

Стихосбирки

„Глътка въздух“ („Лице“ 1992 г.)
„Главната улица“ („Агенция Славчев“ 1999 г.)
„Руни“ („5Stars“ 2005 г.)

Сборници, разкази, есета

„Галерия на шантавите“ (разкази, приказки и повести, изд. „Христо Ботев“, 1995 г.)
„Портрети Натюрморти“ (разкази, „Скайпринт“, 2004 г.)
„Клозет накрая на града“ или „Светът е кръчма“ (разкази и скечове, „АТЕА“, 2017 г.)
„Прозрението на Буридановото магаре“^[1] (есета, наградена със „Златно перо“ за литература и публицистика, „Иван Вазов“, 2002 г.)
„Как да живеем с изтрещялата си половинка“ в две части „ТОЙ“ и „ТЯ“ (забавна психология, илюстрирана от Р. Статков, „АТЕА“, 2015 г.)

Романи

„Наследникът на Колизеума“ („Световит“, 2002 г.).
„Зодия Килър“ роман в 3 части (част 1-ва издадена отделно „Свиня до поискване“, „Световит“, 2005 г. и целият роман „ТРУД“, 2008 г.)
„Ловецът на охлюви“ роман-дневник („АТЕА“, 2014 г.)
„Ъпдейт“ („АТЕА“, 2017 г.)

Детски книги

„Приказка за Малък Мечо или кога Зайо спи зимен сън“ (худ. В. Паунов, „Дамян Яков“, 2009 г.)
„Приказка за Малката Слоница“ (худ. Р. Статков, „АТЕА“, 2016 г.)
„Приказка за една Плишимура, която дори не приличаше на плишимура“ – (худ. Т. Попов, наградена с Националната награда „К. Константинов“, „АТЕА“, 2017 г.)
„Приказка за Ежко Измишльоткин и Къртицата Софица“ (худ. В. Паунов, „АТЕА“, 2018 г.)