Антонио Анджелило
Лична информация
Роден	Антонио Валентин Анджелило 5 септември 1937 г. Буенос Айрес, Аржентина
Починал	5 януари 2018 г. (80 г.) Сиена, Италия
Второ гражданство	Италианско
Ръст	178 см
Пост	Нападател
Юношески отбори
1952–1955 Арсенал де Лавалол
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1955–1956 1956–1957 1957–1961 1961–1965 1965–1966 1966–1967 1967–1968 1968–1969 Общо: Расинг Авалянеда Бока Хуниорс Интер Рома Милан Леко Милан Дженоа 9 34 113 106 11 12 3 22 310 (3) (16) (68) (27) (1) (1) (1) (5) (144)
Национален отбор
1955–1957 1961–1962 Аржентина Италия 11 2 (11) (1)
Треньор
1969–1971 1971–1972 1972–1973 1973–1974 1974–1975 1975–1977 1977–1978 1978–1979 1980–1984 1985–1986 1987 1987–1988 1988–1990 1989–1990 1991–1992 Анджелана Акуила Монтеварки Киети Кампобасо Римини Бреша Реджина Пескара Арецо Палермо Мантова Арецо ФАР Рабат Мароко Торес
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Антонио Валентин Анджелило в Общомедия

Антонио Валентин Анджелило (Antonio Valentín Angelillo) роден на 5 септември 1937 г. в Буенос Айрес е бивш аржентински футболист, нападател и треньор. Прекарва по-голямата част от своята кариера в италианското първенство, като записва мачове с националните отбори на Аржентина и Италия.

Анджелило започва своята професионална кариера през 1952 г. с клуба на Арсенал де Лавалол, след което през 1955 г. прекарва един сезон с фланелката на Расинг Авалянеда, за да премине през 1956 г. в редиците на Бока Хуниорс.

Когато в края на 50-те Анджелило отива в Италия, заедно със своите сънародници Омар Сивори и Умберто Маскио, пресата им налага прозвището „Смъртоносното Трио“, дължащо се на техните голмайсторски качества.^[1] От 1957 до 1961 г. Анджелило играе за отбора на ФК Интер, където записва 127 мача и 77 гола. В местното първенство статистиката е 113 мача и 68 гола, като през сезон 1958/59 отбелязва 33 гола в 33 мача и печели голмайсторския приз на Серия А. Въпреки всичко това, Анджелило не успява да вдигне нито една купа с отбора на Интер.

От 1961 до 1965 г. играе в Рома, с които печели Копа Италия през 1964 г. Там записва 106 мача и 27 гола, след което преминава в редиците на АК Милан, където отбелязва 1 гол в 11 мача. Следващата година преминава в отбора на Леко, с които изпада в Серия Б.

Завършва кариерата си в отбора на ФК Дженоа, след което се заема с треньорската професия в Италия. През годините е наставник и на няколко отбора от по-долните дивизии.

• Шампион на Италия: 1

Милан: 1963/64

• Копа Италия: 1

Рома: 1964

• Купа на панаирните градове: 1

Рома: 1961

• Копа Америка: 1

Аржентина: 1957

• Голмайстор на Серия А: 1

Интер (33): 1958/59 (рекорд)