PROFILPELAJAR.COM

Анна Карима
	Анна Карима
българска писателка и общественичка
	Снимка на А. Карима от книжката ѝ за членство в Съюза на българските писатели, 1925 г.
Родена	1871 г. Бердянск, Руска империя (Украйна)
Починала	6 март 1949 г. (78 г.) София, Народна република България
Погребана	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Литература
Псевдоним	Анна Карима
Жанрове	разказ, повест, роман, пиеса
Семейство
Съпруг	Янко Сакъзов
Деца	Евелина, Надежда, Иван
	Анна Карима в Общомедия

Анна Тодорова Велкова, повече известна с псевдонима Анна Карима (срещана и като Ана Карима), е българска писателка, публицистка, преводачка и общественичка. Съпруга е на политика Янко Сакъзов и майка на стопанския историк доц. Иван Сакъзов.

Биография

Карима е родена през 1871 г. в гр. Бердянск в семейството на революционера Тодор Велков. Завършва гимназия в София. През 1888 г. сключва брак с Янко Сакъзов, с когото се разделят по-късно. От брака си с него има 3 деца.

Още в младежките си години Карима се отдава на писателска и драматургична дейност. Пише разкази, повести, романи. Първия си разказ „Обикновена история“ печата в списание „Ден“ през 1891 г. От 1892 до 1895 г. редактира списание „Почивка“. Пиесите ѝ „Подхлъзна се“, „Загубен живот“ и „Над зида“ са поставяни на сцената на Народния театър. Друга нейна пиеса „В балканах“, оригинално написана на руски език, е поставена в Санкт Петербург.

Карима се изявява и в обществената дейност, като се бори за равноправието на жените в обществото. През 1897 г. основава женското образователно дружество „Съзнание“, сред чиито дейности е петиция до Народното събрание за допускане на жените до университетско образование. През 1901 г. тя инициира създаването и на Българския женски съюз и е негова първа председателка и редактор на печатния му орган вестник „Женски глас“, основан преди това през 1899 г. Карима основава (1908) новия съюз „Равноправие“ с просветно-феминистична насоченост, с едноименен печатен орган.

През 1916 г. открива в София първото девическо търговско училище. По време на войните от 1912 до 1918 г. се занимава с благотворителност. Съдейства за създаване на пансион за сираци и дружество на инвалидите. През 1917 г. редактира вестник „Българка“.

След атентата в църквата „Света Неделя“ Карима емигрира първо във Франция, където на 15 август 1926 г. пише „Апел за мира – за България“ и го изпраща в Женева до всички членове на Обществото на народите. Поддържа контакти с френския комунист Анри Барбюс, на когото предоставя материали за написването на антифашистката му книга „Палачите“. Извадки от нейни речи и текстове са публикувани в списание „Комунистическо знаме“, задграничен орган на БКП.

За дейността ѝ е подведена под отговорност по Закона за защита на държавата от правителството на проф. Александър Цанков.

В края на 1926 г. Карима заминава за СССР. След завръщането си в България (1928) издава книгата „В днешна Русия“, превежда и издава „Палачите“ на Барбюс.

Редактира вестник „Повик“ през 1930 г. Умира в София на 6 март 1949 г.^[1]

Библиография

Романи

1921 – „Чистата любов“
1933 – „Голгота“
1935 – „Ирина“
1940 – „Мъртво сърце“
1941 – „Разкаяние“

Повести

1901 – „Под натиска на живота“
1908 – „За свободата“
1930 – „Яна войвода“
1930 – „По-силният“
1930 – „Поп Богомил“

Разкази

1906 – „Разкази“
1929 – „Разкази на народни мотиви“
1939 – „Сантиментални разкази“
1939 – „Разкази“

Пиеси

1901 – „Подхлъзна се“
1907 – „Загубен живот“
1912 – „Над зида“
1930 – „Зла свекърва“
1931 – „За свобода“

Мемоари

1905 – „В Париж“
1910 – „Женското движение у нас“
1943 – „Към просвета и култура. Спомени“

Публицистика

1934 – „Кървавият режим на Ал. Цанков и дейността ми в Париж“
1938 – „Чудесата на Евгения Марс“

Друго

1924 – „Юбилеен сборник на Анна Карима“ (1891 - 1921), изд. Женско дружество „Българка“, София; печатница С. М. Стайков
2020 – "Анна Карима. Колекция разкази", изд. Асеневци, София.