Андрю Лойд Уебър Andrew Lloyd Webber
британски композитор
Уебър през 2007
Роден	22 март 1948 г. (76 г.) Лондон, Англия
Религия	агностицизъм
Националност	Англия,  Великобритания
Учил в	Модлин Колидж
Работил	композитор
Музикална кариера
Активност	от 1965 г.
Лейбъл	Sony Classical
Семейство
Съпруга	Сара Брайтман (22 март 1984 – 3 януари 1990)
Деца	5
Уебсайт	www.andrewlloydwebber.com Страница в IMDb
Андрю Лойд Уебър в Общомедия

Сър Андрю Лойд Уебър (на английски: Sir Andrew Lloyd Webber, Baron Lloyd-Webber) е британски композитор, автор предимно на мюзикъли.

Той е един от най-известните композитори от края на 20 век с многото си успешни постановки, които се играят в продължение на десетилетия в театрите Бродуей (в Ню Йорк) и Уест Енд (в Лондон). Написал е 16 мюзикъла, два саундтрака и един реквием. Голяма част от мюзикълите му като „I Don't Know How to Love Him“ от „Исус Христос суперзвезда“, „Don't Cry For Me, Argentina“ от „Евита“, „Memory“ от „Котките“ и „The Music of the Night“ от „Фантомът от Операта“ са станали известни хитове даже и извън театралните постановки.

• The Likes of Us (1965) (либрето – Тим Райс)
• Joseph and the Amazing Technicolor Dreamcoat (1969) (либрето – Тим Райс)
• Исус Христос суперзвезда (1972) (либрето – Тим Райс)
• By Jeeves (1975) (либрето – Алън Айкбърн)
• Евита (1976) (либрето – Тим Райс)
• Котките (1981) (либрето – по стихотворения на Томас Стърнз Елиът)
• Tell Me On a Sunday (1979) / преработен като Song and Dance (1982) (либрето – Дон Блек)
• Starlight Express (1984) (либрето – Ричард Столгоу)
• Фантомът от Операта (1986) (либрето – Ричард Стилгоу/Чарлз Харт)
• Aspects of Love (1989) (либрето – Дон Блек/Чарлз харт)
• Sunset Boulevard (1993) (либрето – Дон Блек/Кристофър Хемптън)
• Whistle Down the Wind (1997) (либрето – Джим Стейнман)
• The Beautiful Game (2000) (либрето – Бен Елтън)
• The Woman in White (2004) (либрето – Дейвид Зипел)
• Love Never Dies (2010) (либрето – Глен Слейтър/Чарлз Харт)

• Реквием (1985)

• Gumshoe (1971)
• The Odessa File (1973)

Андрю Лойд Уебър бива често обвиняван в плагиатство. Роджър Уотърс от Пинк Флойд го обвинява в копиране на песента „Екоус“^[1]. Подобни твърдения изразява и Рей Реп и съди Андрю Лойд Уебър. Съдът оправдава Лойд Уебър по обвиненията на Рей Реп.^[2]

А. Лойд Уебър е режисьор и импресарио в театъра, а неговата театрална компания Really Useful Group е сред най-големите оператори в Лондон. Занимава се и с друг бизнес: инвестира в художествени колекции и чистокръвни състезателни коне.

Пожизнен член е на Камарата на лордовете на Британския парламент.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii Emmy Europeana FAST GND Grammy ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat