Ланг е роден в Селкирк. Той е най-възрастното от осемте деца на Джон Ланг, градски чиновник в Селкирк, и жена му Джейн Плендърлет Селър, дъщеря на Патрик Селър, представител на първия дук на Съдърланд. На 17 април 1875 г. Андрю се жени а Лиънора Бланч Алейн – най-младата дъщеря на К. Т. Алейн от Клифтън и Барбадос.
Умира от ангина в хотел Тор-на-Койл в Банкъри, Шотландия. Погребан е в катедралата Сейнт Андрю.
Кариера
Сър Мордред от „Крал Артур: Приказки за кръглата маса“
Фолклор и антропология
Днес Ланг е известен основно със своите публикации върху фолклора, митологията и религията. Най-ранната му подобна публикация е „Обичаи и мит“ (1884). В „Мит, ритуал и религия“ (1887) той обяснява ирационалния елемент, присъстващ в митологията като остатък от по-примитивни форми. Статията на Ланг „Създаването на религия“ е силно повлияна от теорията за благородния дивак. В тази статия Ланг поддържа мнението, че съществуват високо духовни идеи сред така наречените дивашки народи, като прави паралел с тогавашния засилващ се интерес към окултизма в Англия. Неговата „Синя вълшебна книга“ (1889) представлява прекрасно илюстрирано издание на вълшебни приказки, което впоследствие се превръща в класика. Книгата е последвана от още множество подбрани колекции вълшебни приказки в известните под общото име „Вълшебни книги на Андрю Ланг“.
По-късно Ланг се занимава и с корените на тотемизма в „Социални корени“ (1903).
Класически преводи
Ланг работи съвместно със С. Х. Бътчър по прозаичния превод (1879) на ОмироватаОдисея и заедно с Ъ. Майерс и Уолтър Лийф по прозаичната версия (1883) на Илиада, като двете издания и до днес се харесват поради своя архаичен, но привлекателен стил. Ланг изучава подробно Омировата епика. Негови произведения по въпроса са „Омир и изучаването на гръцкото“, поместено в „Есета на дребно“ (1891), „Омир и епосът“ (1893), прозаичен превод на „Омировите химни“ (1899) заедно с литературни и митологични есета, в които се сравняват гръцката с други митологии, и „Омир и неговата епоха“ (1906).
Историк
Андрю Ланг на работа
Творбите на Ланг върху шотландската история се характеризират с научно внимание към детайла, литературен стил и дарба за разплитане на сложни въпроси. „Мистерията около Мери Стюарт“ (1901) е книга за по-благородната светлина, която ръкописите Ленокс (в университетската библиотека на Кеймбридж) хвърлят върху Мери, кралица на шотландците. В своята творба Ланг подкрепя кралицата и осъжда нейните противници и обвинители.
Ланг пише и монографии към „Портрети и бижута на Мери Стюарт“ (1906) и „Джеймс VI и мистерията Гоури“ (1902). Сравнително отрицателната гледна точка, представена за Джон Кокс в „Джон Кокс и Реформацията“ (1905), повдига значителна полемика. Ланг представя нова информация за континенталната кариера на Младия претендент в „Пикъл шпионинът“ (1897) – разказан по спомените на Алестейър Руад МакДонълд, когото Ланг идентифицира с Пикъл – всеизвестен хановерски шпионин. Следва книгата „Другарите на Пикъл“ (1898) и монография към „Принц Чарлз Едуард“ (1900). През 1900 г. Ланг започва да работи по „Шотландска история от римската окупация“ (1900). „Трагедията на Валет“ (1903), която получава името си от есе върху романа на Дюма „Виконт дьо Бражелон“, събира дванадесет разработки върху исторически мистерии.
Творби
До 1884
St Leonards Magazine. 1863 – публикации и др. от Ланг в едноименното списание
The Ballads and Lyrics of Old France (1872)
The Odyssey Of Homer Rendered Into English Prose (1879) преводач със Самюъл Хенри Бътчър
Ballads and Verses Vain (1884) избрани от Остин Добсън
Rhymes à la Mode (1884)
Much Darker Days. By A. Huge Longway. (1884)
Household tales; their origin, diffusion, and relations to the higher myths. [1884].
1885 – 1889
That Very Mab (1885) с Мей Кендъл
Books and Bookmen (1886)
Letters to Dead Authors (1886)
In the Wrong Paradise (1886) разкази
The Mark of Cain (1886) роман
La Mythologie Traduit de L’Anglais par Léon Léon Parmentier. Avec une préface par Charles Michel et des Additions de l'auteur. (1886) Никога не вижда бял свят като развършена книга на английски, макар че има полски превод. Първите 170 страници са превод на статията в енциклопедия Британика, а останалото е комбинация от статии и материал от „Обичай и мит“
