Андроник Комнин Порфирогенит (18 септември 1091 – 1130/1131) е византийски севастократор, втори син на византийския император Алексий I Комнин и на Ирина Дукина.

Андроник Комнин е роден на 18 септември 1091 г.^[1] Той е син на византийския император Алексий I Комнин и на Ирина Дукина.^[1] Брат е на император Йоан II Комнин и на византийската историчка Анна Комнина. По майчина линия Андроник е потомък на българския царски род на Комитопулите. Баба му Мария е дъщеря на цар Иван-Владиславовия син Траян. Тъй като е роден при управлението на баща си, Андроник е наричан в изворите Порфирогенит (Багренородни) – така, например, в един ръкопис, в който се изброяват децата на императора, срещу рождената дата на Андроник - 18 септември 1091 г., е записано раждането на багренородния кир Андроник. Според изследователя Василиос Скулатос от „Алексиадата“, написана от сестрата на Андроник, се подразбира, че около 1116 г. той все още е бил младеж, което предполага, че раждането му трябва да се отнесе към 1099/1100 г.

След смъртта на чичо му Исак около 1102-1104 г., Андроник Комнин наследил неговата титла на севастократор.^[2] Според Йоан Зонара това събитие последвало сватбата на Андроник, който бил оженен, след като навършил подходяща възраст.^[3]. През 1116 г. Андроник Комнин командва лявото крило на византийската войска в битката при Филомелион срещу селджуксикте турци. По време на битката той се спуснал в дръзко преследване на противника и успял да залови селджукския султан Маликшах.^[4] В Алексиада този епизод е придружен с дълга епитафия за Андроник, което кара някои изледователи погрешно да заключат, че Андроник е бил убит в битката.^[5]

Когато император Алексий I Комнин легнал на смъртен одър през август 1118 г., Андроник Комнин взел страната на сестра си Анна и майка им Ирина в организирания от тях заговор срещу възцаряването на Йоан II Комнин. Въпреки това новият император простил на брат си и му позволил да остане в двореца.^[6][7] През 1122 г. Андроник отново командва войски по време на кампанията на брат му срещу печенегите. Според Михаил Италик Андроник изиграл решаваща роля за обрата в битката и последвалата ромейска победа, като събрал постъпващите войски и дори заплашил знаменосеца с незабавна екзекуция, ако не удържи позицията си. Според Теодор Продром Андроник взел и участие в победоносната кампания на Йоан II Комнин срещу унгарския крал Ищван I от 1129 г.^[8]

Типикът на манастира „Света Богородица Кехаритоменска“, основан от императрица Ирина Дукина, почита паметта на сина на Наше Величество, багренородния и севастократор кир Андроник Комнин.^[9] В една поема на Теодор Продром, адресирана до императрица Ирина Дукина, се споменава, че Андроник Комнин е починал в Мала Азия по времето, около което брат му – севастократор Исаак Комнин – бил прогонен от Константинопол – 1130/1131 г. Тези сведения се потвърждават и от запазения текст на една песен от Михаил Италик, в която се споменава, че императрица Ирина Дукина и Никифор Вриений придружили тялото на покойния Андроник от азиатския бряг до Константинопол.^[10]

Севастократор Андроник Комнин е бил женен поне два пъти. За първата му съпруга се предполага, че се казвала Ирина и е била дъщеря на Володар Ростиславич, княз на Пшемишъл.^[11] В Начална руска летопис се споменава, че на 20 юли 1104 г. дъщерята на Володар била отведена в Цариград, за да се омъжи за сина на императора.^[12] Типикът на манаситира Кехаритомен почита паметта на дъщерята на наше Величество, севастократориса кира Ирина.^[13] Вероятно тя е починала около 1110 г.

В една поема на Теодор Продром се споменават севастократор и порфирогенит Андроник и неговата съпруга севастократориса Анна. Вероятно този откъс визира Андроник и втората му съпруга.

• Алексий Комнин – за него се предполага, че е син на Андроник от първата му съпруга Ирина, а сведенията от поемата на Теодор Продром позволяват смъртта му да се отнесе към 1120 г.
• Мария Комнина – името ѝ и датата на смъртта ѝ, 3 февруари, са съхранени в поменика на манастира „Христос Филантроп“, основан от императрица Ирина Дукина, който посочва Андроник като баща на Мария.^[14]
• Анна Комнина – името ѝ и дата на смъртта ѝ 22 юли са съхранени в поменика на манастира „Христос Филантроп“, основан от императрица Ирина Дукина. Поменикът обаче посочва, че тя е дъщеря на севастократора и порфирогенит, без да уточнява дали този севастократор е Андроник или брат му Исак. Основание да се смята, че тук става въпрос за дъщерята на Андроник, дава фактът, че на друго място в поменика е спомената друга Анна Комнина, дъщеря на севастократор Исак Комнин.
• Йоан Дука Комнин – протовестиарий и протосеваст – името му е съхранено в списъка на присъстващите на синода от 6 март 1166 г., в който севастократор Андроник Комнин е споменат като негов баща. Освен това Йоан Кинама споменава, че Йоан – най-малкият син на севастократор Андроник Комнин, първи протовестиарий, бил назначен за протосеваст.

• Cawley, Charles. Byzantine Nobility // Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 5 февруари 2013.
• Kazhdan, Alexander (1988). Rus’-Byzantine Princely Marriages in the Eleventh and Twelfth Centuries. – Harvard Ukrainian Studies, 12/13, 414–429, http://www.jstor.org/stable/41036324 
• ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up 
• ((fr)) Gautier, Paul (1969). L'obituaire du typikon du Pantokrator, 27 (Revue des études byzantines), pp. 235 – 262, doi:10.3406/rebyz.1969.1423, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423 
• ((fr)) Gautier, Paul (1985). Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè, 43 (Revue des études byzantines), pp. 5 – 165, doi:10.3406/rebyz.1985.2170, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1985_num_43_1_2170 
• ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines (63), 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305 
• ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les personnages byzantins de l'Alexiade: Analyse prosopographique et synthèse. Louvain-la-Neuve and Louvain: Bureau du Recueil Collège Érasme and Éditions Nauwelaerts, OCLC 8468871 
• ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf 
• Venning, Timothy, Frankopan, Peter. A Chronology of the Crusades. Routledge, 2015. ISBN 9781317496427.