| Андрея Марковски |
|
| Роден |
|
|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
|---|
Андрея Георгиев Марковски е български революционер, ресенски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
Андрея Марковски е роден в 1881 година[2] в ресенското село Златари, тогава в Османската империя.[1] Работи в Цариград, където във 1902 година е посветен във ВМОРО. През есента на 1902 година, въоръжен, се връща в Златари. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на Славейко Арсов, подпоручик Александър Панайотов и Георги Павлов – Чауша. Взима участие в сраженията при кулата Петрино, в село Болно, в село Дупени и в село Ехла.[3]
Марковски участва в Балканската война като доброволец в 3-та рота на 6-а охридска дружина от Македоно-одринското опълчение. Носител е на орден „За военна заслуга“.[3]
На 24 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 383.
- ↑ Към 24 февруари 1943 година е на 62 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 384.
