Ангел Винички е роден около 1860 или 1867[5] година във Виница, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО още през 1893 година, когато поема ръководството на Винишкия революционен комитет заедно със Спиро Ампов и Георги Йованов. През 1894 година става трансграничен нелегален куриер за връзка с Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО.[5] Пренася български учебници, революционна книжнина, оръжие, кореспонденцията на Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Тодор Лазаров и други.[4] След разкритията на Винишката афера от 1897 година бяга в България и се установява в Кюстендил,[6] като по-късно тайно прибира от Виница и семейството си.[5]
Според Христо Настев за Ангел Винички се изказва Гоце Делчев по следния начин:
„
Един селянин с вродени добродетели и редко увлечение на революционер, предопределен да изгори винаги в огъня за свободата на Македония. Незаменим жрец на организацията от основаването ѝ.[5]
“
През 1902 година влиза в четата на Михаил Ганчев, която действа в Кочанско. На 25 - 26 октомври четата е предадена в Драгобраща и е обградена от турски аскер. Ангел Винички и други трима четници продължават сражението докато петима други четници пробиват блокадата. Накрая Ангел Винички чупи наличния си инвентар и се самоубива с кама в сърцето[7][8]
Името му носи площад във Виница, на който в 2009 – 2010 година е издигната църквата „Свети Павел“.
Външни препратки
„Ангел Д. Винички“, публикувано във в. „Македоно-одрински куриер“, брой 23, София, 1903 година
Бележки
↑Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 71.
↑Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8.
↑Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
