Александър Фьодорович Головин
руски държавен чиновник и обществен деец
Роден	1850 г. Елци, Руска империя
Починал	18 февруари 1904 г. (54 г.) Варна, Княжество България
Националност	руснак
Семейство
Съпруга	Анастасия Головина

Александър Фьодорович Головин (рус. Александр Фёдорович Головин) е руски държавен чиновник и обществен деец.

Роден е през 1850 г. в село Елци, Новгородска губерния, Руска империя.^[1][2] По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е доброволец телеграфист. В България пристига като помощник на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. През 1879 г. става първият директор на пощите и телеграфите в България. Същата година сключва брак с Анастасия Николау, по-късно тя става известна като д-р Анастасия Головина.

Заедно със съпругата си сътрудничи на руския вестник „Голос” (1863-1884) и някои европейски вестници. През лятото на 1885 семейство Головини посещават Източна Румелия, за да се запознаят отблизо с подготовката на Съединението и да информират княз Александър I. Политическите събития в България от периода на управлението на първия български княз Головин е описал с много пристрастия в книгата си „Княз Александър I Българский (1879-1886).” (1897). Голямо внимание в нея е отделено на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885).

В периода 1882 – 1883 г. оглавява бюрото за кореспонденция при Политическия кабинет на княз Александър I Батенберг. След това е назначен в Княжеската канцелария. Участва като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г.

След абдикацията на княза (1886) семейство Головини напуска България. За кратко време живеят в Цюрих, където Анастасия Головина специализира в Университетската клиника. Връщат се в България през 1887 г. и се установяват във Варна.^[1]

Умира на 18 февруари 1904 г. във Варна.

• Думите и делата (Из живота на руските нихилисти). Печатница на Л.Нитче, Варна, 1891^[3]
• Князь Александръ I Българский 1879-1886. Печатница Н. Петров, София, 1897