Думата „академия“ (на английски: academy) произлиза от името на философската Платонова академия, създадена около 387 пр.н.е. в маслинена горичка край Атина. Архаичното име на местността Ἑκαδήμεια (Hekademia) по време на класическата епоха става Ἀκαδημία (Akademia) и се свързва с легендарния древногръцки геройАкадем.[1]
За разлика от термина за организацията английският термин academia е обобщаващ и се употребява за научната общност по света, съставена от всички учени (преподаватели и изследователи) във висшите училища.[1]
Академиите на науките координират дейността на научноизследователските институти и другите научни организации. Членовете на академиите на науките се делят на действителни членове (академици) и дописни членове (член-кореспонденти). Научните звания „академик“ и „член-кореспондент“ се присъждат пожизнено. Нови членове на академията се избират на освободилите се места от нейното общо събрание.
осъществява обучение в сферата на висшето образование в едно направление на науката или изкуството;
извършва фундаментални и приложни научни изследвания в същото направление на науката или изкуството.
Терминът се използва също за училища от по-ниски образователни степени, най-често специализирани в професионалното образование (напр. „полицейска академия“ – училище за полицаи-подофицери), както и за училища, школи и пр., които не предлагат степени.
Използването на думата академия не е ограничено с никакви нормативни документи. На практика всяка организация или дейност може да се нарече „академия“. Затова има и:
Национална академия по разработка на софтуер[10] – професионално обучение
Такова явление се среща както в развити страни – като TÜV Akademie Rheinland (Кьолн, Германия), така и в редица развиващи се страни – например в Северна Африка.