Манат (код: AZN) е валутата на Азербайджан. Тя е разделена на 100 qəpik(гяпик). Думата манат е заимствана от руската дума „монета“, която се произнася като „манта“ и от латински. Манат е било определението на Съветската рубла в азербайджанския и туркменския език.
Символ на азербайджанския манат е бил добавен в Юникод като U+20BC през 2013 година. Малка буква m. или man. могат да се използват като заместител на знака за манат.
Първи манат, 1919 – 1923 г.
Азербайджанската Демократична Република и наследникът ѝ, Азербайджанската ССР, издават своя собствена валута между 1919 и 1923 година. Валутата се нарича манат (منات) на азерски език и рубла на руски език, с обозначение и на двата езика (а понякога и на френски език) върху банкнотите. Манатът заменя първата Закавказка рубла и бива заменен от втората Закавказка рубла, след като държавата влиза в състава на Закавказска Съветска Федеративна Социалистическа Република. Не е създадено делене на валутата и тя съществува само във формата на банкноти.
Банкноти
Демократична Република е емитирала банкноти с деноминации от 25, 50, 100, 250 и 500 маната, докато Съветската Социалистическа Република е емитирала банкноти, със стойност 5, 100, 1000, 5000, 10 000, 25 000, 50 000, 100 000, 250 000, 1 млн. и 5 млн. маната.
Втори манат, 1992 – 2006 г.
Вторият манат е въведен на 15 август 1992 година.[1] Има ISO 4217 код AZM и заменя Съветската рубла по курс 10 рубли за 1 манат.
От началото на 2002 до началото на 2005 г., обменния курс е достатъчно стабилен (варирайки в рамките на 4770 – 4990 маната за щатски долар). От пролетта на 2005 година се наблюдава малък, но стабилен ръст в стойността на маната по отношение на щатския долар. В края на 2005 г. един долар струва 4591 маната. Банкнотите под 100 маната на практика изчезват след 2005 г., както и гяпик монетите.
Монети
Монети гяпик от втория манат
Монети са били пуснати със стойности от 5, 10, 20 и 50 гяпик, през 1992 и 1993 година. Въпреки че за монетите отсечени през 1992 година са използвани месинг и медно-никелова сплав, следващите монети са направени от алуминий.
Банкноти
Емитираните банкноти са със следните стойности:
1, 5, 10, 250 маната (емитирани за първи път на 15 август 1992 г.)
50, 100, 500, 1000 маната (емитирани за първи път в началото на 1993 г.)
10 000 маната (емитирана за първи път през август 1994 г.)
50 000 маната (емитирана за първи път през май 1996 г.)
Банкнотите от 1 до 250 маната изобразявали Момината кула в Баку.
Трети манат, 2006 г.
На 1 януари 2006 г. нов манат (ISO 4217 код AZN, наричан още „манат (национална валута)“) е въведен и е равен на 5000 стари маната. От 1 октомври 2005 г., цените са едновременно в стари и нови манати, за да се улесни преходът. Монетите, които не били използвани от 1993 г., поради инфлацията, са възстановени. Старият манат (код ISO 4217 AZM) остава в обращение до 31 декември 2006 година.[2]
Символ
Символът на новия азербайджански манат, ₼ (), е създаден от Робърт Калина през 2006 година е добавен в Юникод (+20BC) през 2013 година, след отказания прием на предложението в периода между 2008 и 2011 г.[3] Дизайнът на окончателния символ на азербайджанския манат е вдъхновен от дизайна на знака на еврото (€), въз основа на първоначалната оферта на Микита Йевстифейев,[4] и напомня на обърнат на 90° по посока на часовниковата стрелка знак на еврото, с една-единствена чертичка по средата.
Монети
В обращение са монети от 1, 3, 5, 10, 20 и 50 гяпика. Повечето от монетите приличат по размера и формата си на различни еврови монети. Най-лесно се забелязва при биметалните 50 гяпика (подобно на €2 монети) и 10 гяпика (испанско цвете, както 20 цента). Монети за първи път са пуснати в обращение през януари 2006 г. и нямат година изписана върху себе си.
Монетите на новия манат от 2006 г.
Снимка
Стойност
Технически параметри
Описание
Диаметър
Тегло
Състав
Гурт
Лице
Гръб
1 гяпик
16.25 mm
2.8 g
Стомана с медно покритие
гладък
Тема: Култура
традиционни инструменти
Карта на Азербайджан, името на държавата и стойността
3 гяпик
18.00 mm
3.45 g
назъбен
Тема: Литература
5 гяпик
19.75 mm
4.58 g
Reeded
Тема: История
Момина кула в Баку
10 гяпик
22.25 mm
5.25 g
Месингована стомана
назъбен
(испанско цвете)
Тема: Карабах
20 гяпик
24.25 mm
6.6 g
от части назъбен
Тема: Образование и бъдеще
50 гяпик
25.5 mm
7.7 g
Вътрешен кръг: месингована стомана
Външен пръстен: неръждаема стомана
Тема: Икономика и прогрес
Банкноти
Банкноти в обращение са 1, 5, 10, 20, 50 и 100 маната. Дизайнът им е изработен от австриеца Роберт Калина, който също изработва дизайна на сегашните банкноти евро и сирийски лири. Поради този факт, банкнотите изглеждат подобни на евровите.
Древни писатели, поети и книги от Азербайджан с написана част от националния химн и букви от съвременната азербайджанска азбука.
Скални картинки от Гобустан, пример за Орхонска писменост
10 manat
134 × 70 mm
син
Тема: История
Старото Баку, the Palace of the Shirvanshahs и Момината кула на фона на Icheri Sheher wall
Орнаменти от Азербайджански килими
20 manat
141 × 70 mm
зелен
Тема: Карабах Символи на мощта (меч, каска и щит)
Символа на мира
50 manat
148 × 70 mm
жълт
Тема: История и бъдеще
Младежи, стълби (като символ на прогреса), слънцето (като символ на сила и светлина) и химични и математически знаци (като символ на науката)
Орнаменти от Азербайджански килими
100 manat
155 × 70 mm
Mauve
Тема: Икономика и развитие
Архитектурни символи от античността до наши дни, символа на маната () и символи на икономическо развитие
Орнаменти от Азербайджански килими
По-късни промени
През 2009 г. Azərbaycan Milli Bankı (Национална банка на Азербайджан) е преименувана на Azərbaycan Mərkəzi Bankı (Централната банка на Азербайджан). През 2010 г. банкнотата със стойност 1 манат бива преиздадена с новото име на емитиращата я банка, а през 2012 г. същото се случва и с банкнотата с номинал 5 маната.
Лице
Гръб
Описание
1 манат (2009)
5 маната (2009)
През 2011 г. Министерството на финансите на Азербайджан обяви, че обмисля емитиране на банкноти със стойност от 2 и 3 маната, както и със стойности над 100 маната[5] През февруари 2013 г. Централната банка на Азербайджан обяви, че не възнамерява да емитира банкноти, по-големи от 100 маната, преди 2014 г.[6]
