Агрипа е герой от римската митология, десети цар на Алба Лонга. Син е на Тиберин. Баща е на Ромул Силвий, на когото предал властта. (Ливий, I, 3)
Биография
Според традицията Алба Лонга е основана от Асканий като колония на Лавиниум. Градът е бил столица на Латинския съюз и важен религиозен център. Алба Лонга е управлявана от крале от рода Силвий, потомци на брат или син на Асканий. От тази династия по майчина линия произлизат близнаците Ромул и Рем, основателите на Рим[1]. Френският историк от 18-ти век Луи дьо Бофор е първият, който смята, че списъкът е изкуствен. Тази хипотеза е била подкрепена от последващи учени и става общоприета. Смята се, че списъкът служи за запълване на тристагодишната разлика между падането на Троя и основаването на Рим. Археологическите открития от 20-ти век предполагат, че списъкът е бил формиран Квинт Фабий Пиктор или един от неговите предшественици. Според Александър Грандаци оригиналният списък е създаден в средата на 4 век пр.н.е.[2]
Агрипа в римската митология е потомък на Еней и десетият цар на Алба Лонга. Той наследява баща си Тиберин Силвий, който се удавил в река Тибър и станал бог. Наследник на Агрипа е неговият син Ромул Силвий. Агрипа е включен в повечето списъци на царете на Алба Лонга, дадени от древни автори. Само Овидий в Метаморфози и Йоан Зонара го пропускат. Въпреки това във Фасти Овидий се придържа към общоприетата версия и включва Агрипа в списъка[3].
В средновековната хроника Excerpta Latina Barbari, крал Франц Силвий е включен вместо Агрипа Силвий. Обикновено изследователите го свързват с Франк, митичният прародител на германския народ на
франките[3][4].
Според Дионисий Халикарнаски той царува 41 години. Ролан Ларош смята това число за невярно. Въз основа на управлението на неговия наследник – 19 години, общото им царуване е продължило 60 години, което е точно две поколения по тридесет години[5].
Статуя на Агрипа Силвий е издигната във форума на Август заедно със статуи на други крале на Алба Лонга[6].
Родословно дърво на царете на Алба Лонга
Източници