ДеймАгата Мери Клариса Кристи (на английски: Dame Agatha Mary Clarissa Christie), родена като Агата Мери Клариса Милър, е английска писателка.
Авторка е на 14 сборника с разкази, 17 пиеси, 66 детективски романа, множество повести и драми с криминален сюжет, включително 6 романтични новели, написани под псевдонима Мери Уестмакот (Mary Westmacott)[1].
Следвайки традициите на Едгар Алан По, Артър Конан Дойл и Гилбърт Честъртън, тя създава много произведения, в които основни герои са старата дама госпожица Марпъл, комисарят Батъл, полковник Рейс, Паркър Пайн, Томи и Тапънс, но най-популярен остава детективът белгиец Еркюл Поаро.
Родена в богато семейство от висшето общество. Първоначално има шест последователни отхвърляния на ръкопис, но нещата се променят, когато пише „Аферата в Стайлс“, публикувана през 1920 г.[3] и въвежда Еркюл Поаро. По време на Втората световна война работи като асистент по фармация в Университетската болница в Лондон, където придобива добри познания за отровите, съдържащи се в много от нейните романи.
Световните рекорди на Гинес описват Агата Кристи като най-продавания автор на всички времена. Нейните романи са продадени в около 2 милиарда екземпляра, а нейните творби са на трето място в класацията на най-широко публикуваните книги в света, след творбите на Шекспир и Библията. Тя остава най-превежданият индивидуален автор, преведен на поне 103 езика[4]. „Десет малки негърчета“ – това е най-продаваният роман на Кристи със 100 милиона продажби, което го прави най-продаваната мистерия в света и една от най-продаваните книги на всички времена.
Повечето от нейните книги и разкази са адаптирани за телевизия, радио, видео игри и комикси, а повече от тридесет игрални филма са базирани на нейното творчество.
Биография
Агата Кристи като дете, годината неизвестна
Агата Кристи е родена на 15 септември1890 г. в богато семейство от горната средна класа в Торки, Девън. Баща ѝ, Фредерик Алва Милър, е богат американски борсов посредник, а майка ѝ, Клара Милър е родена в Белфаст през 1854 г. Агата Кристи е най-малкото от три деца. Тя описва детството си като много щастливо[5], заобиколена от силни и независими жени – баба, леля, майка. Отгледана е в домакинство с различни езотерични убеждения и като нейните братя и сестри вярва, че майка ѝ Клара е ясновидка[6]. Получава домашно образование, научава се да свири на пиано и мандолина. Кристи страни от другите деца, но прекарва много време в четене и с домашните си любимци. Благодарение на собственото си любопитство, тя се научава да чете много рано. Една от най-ранните известни фотографии на Кристи я изобразява като малко момиче с първото ѝ куче, което нарича Джордж Вашингтон. През април 1901 година, на 10-годишна възраст пише първото си стихотворение.
Баща ѝ боледува често и умира през ноември 1901 година. Самата Агата Кристи пише, че нейното детство свършва със смъртта на нейния баща. През 1902 г. я изпращат да учи в училище, но тя не може да се адаптира към порядките и дисциплината. През 1905 г. заминава за Париж.
Учи пеене в Париж, работи като медицинска сестра. Омъжва се за Арчибалд Кристи през 1914 г., който е пилот в Кралския корпус и прекарва цялата Първа световна война във Франция. Там работи в диспансер, откъдето придобива задълбочени познания за отровите и ефекта им върху човешкото тяло. Затова и част от убийствата, описани в романите ѝ, са от отравяне. Първия си криминален роман, „Аферата в Стайлс“, пише през 1917 г. (Издаден е през 1920 г.). В този роман запознава читателите с белгийския детектив Еркюл Поаро, но продажбите на романа са толкова незначителни, че авторката не получава и пени хонорар. Всичко се променя с публикуването на „Убийството на Роджър Акройд“, издаден през 1926 г. Гениалният обрат на сюжета и изненадващата развръзка са същинска революция в улегналия жанр на детективските истории.
Къщата, в която Агата Кристи прекарва по-голямата част от живота си.
Първият ѝ брак, с Арчибалд Кристи, завършва с развод през 1928 г. През 1930 г. се омъжва повторно за археолога Макс Малоуън, с когото остава заедно до смъртта си. По време на втория си брак Агата Кристи често придружава мъжа си на разкопките му в Ирак и Сирия. Местата от Близкия изток се превръщат в основна тема на книгите ѝ от този период. През 1955 г. Кристи става първият автор, получил наградата „Гранд Мастър“, на американските писатели на мистерии. Обявена е за кавалер на Ордена на Британската Империя през 1971 г. Самата тя не харесва адаптациите на романите си за кино и телевизия. Но през 1974 г. лично одобрява екранизацията на „Убийство в Ориент Експрес“, която спечелва на Албърт Фини номинация за наградата „Академи“ за образа на Еркюл Поаро.
Агата Кристи умира на 12 януари1976 г. като най-известния в света автор на криминални истории.
Любопитни факти
Паметна плоча на Агата Кристи
Тя фигурира в Книгата за рекорди на Гинес като най-продавания автор на художествена литература на всички времена. Пиесата ѝ „Капан за мишки“, която все още се представя с голям успех в Лондон, е най-дълговечната театрална постановка в света.
Творбите ѝ са преведени на 103 езика – повече отколкото тези на Шекспир.
Тя страда от вид нарушение в процеса на писане, наречен дисграфия, заради което почеркът ѝ е нечетлив. В резултат се налага да диктува всичките си романи.
Книгата ѝ And Then There Were None бива преименувана няколко пъти. Оригиналното заглавие „Десет малки негърчета“ бива заклеймено като дискриминиращо от американската преса през 1970 г. Първата промяна в заглавието е през юли 1972 г., когато книгата бива озаглавена „Десет малки индианчета“, а когато и думата „индианец“ започва да се възприема като политически некоректна, книгата е преиздадена под заглавието „И тогава не остана никой“.
Един от най-известните си романи „Убийство в Ориент Експрес“ Агата Кристи написва в стая 411 в хотел „Пера Палас“ в Истанбул, Турция. Стаята и хотелът стават известни с тази си слава и до днес са запазени в нейна чест. Същата стая вече не носи номер, а име – „Стаята на Агата Кристи“. Писателката наистина е пропътувала разстоянието Париж – Истанбул с Ориент Експрес, но личните ѝ спомени за това пътуване са отрицателни, оплакала се е от наличие на дървеници в спалното си купе.
Произведения
Романи
Стаята на Агата Кристи в Pera Palace Hotel в Истанбул, където тя пише Убийство в Ориент Експрес
1920 „Аферата в Стайлс“ – The Mysterious Affair at Styles (дебют на Еркюл Поаро)
1922 „Тайният противник“ – The Secret Adversary (дебют на Томи и Тапънс)
1970 „Пътник за Франкфурт“ – Passenger to Frankfurt
1971 „Възмездието“ – Nemesis
1972 „Слоновете помнят“ – Elephants Can Remember (последна поява на Ариадни Оливър)
1973 „Задната врата на съдбата“ – Postern of Fate (последният роман, написан от Агата Кристи; последна поява на Томи и Тапънс)
1975 „Завесата: Последният случай на Поаро“ – Curtain: Poirot's Last Case (написан около 30 години по-рано)
1976 „Стаена смърт“ – Sleeping Murder (последният случай с г-ца Марпъл, написан около 30 години по-рано)
Сборници с разкази
На посещение на Акропола в Атина, 1958 г.
1924 „Поаро разследва“ – Poirot Investigates (11 разказа с Еркюл Поаро; 14 в американското издание)
1929 „Съдружници срещу престъплението“ – Partners in Crime (14 разказа с Томи и Тапънс)
1930 „Загадъчният господин Куин“ – The Mysterious Mr. Quin (12 разказа с Харли Куин)
1932 „Клуб вторник вечер“ – The Thirteen Problems (известен и под заглавието The Tuesday Club Murders) (13 разказа с г-ца Марпъл)
1933 „Чудовището на смъртта“/“Кучето на ада“ – The Hound of Death (12 разказа; публикуван само във Великобритания)
1934 „Загадката на Листърдейл“ – The Listerdale Mystery (12 разказа; публикуван само във Великобритания)
1934 „Случаите на Паркър Пайн“ – Parker Pyne Investigates (известен и под заглавието Mr. Parker Pyne, Detective) (12 разказа с Паркър Пайн)
1937 „Невероятната кражба и други истории“ – Murder in the Mews (известен и под заглавието Dead Man's Mirror) (4 повести с Еркюл Поаро)
1939 „Мистерия с диамант и други разкази“ – The Regatta Mystery and Other Stories (9 разказа; публикуван само в САЩ)
1947 „Подвизите на Еркюл“ – The Labours of Hercules (12 разказа с Еркюл Поаро)
1948 „Свидетел на обвинението и други разкази“ – The Witness for the Prosecution and Other Stories (11 разказа; публикуван само в САЩ)
1950 „Три слепи мишлета и други разкази“ – Three Blind Mice and Other Stories (9 разказа; публикуван само в САЩ)
1951 The Under Dog and Other Stories (9 разказа с Еркюл Поаро; публикуван само в САЩ)
1960 „Приключението на коледния пудинг“ – The Adventure of the Christmas Pudding (6 разказа; публикуван само във Великобритания)
1961 Double Sin and Other Stories (8 разказа; публикуван само в САЩ)
1971 The Golden Ball and Other Stories (15 разказа; публикуван само в САЩ)
1974 „Ранните случаи на Поаро“ – Poirot's Early Cases (18 разказа с Еркюл Поаро)
1979 „Куклата на шивачката“ – Miss Marple's Final Cases and Two Other Stories (8 разказа; публикуван само във Великобритания)
1991 Problem at Pollensa Bay and Other Stories (8 разказа; публикуван само във Великобритания)
1997 The Harlequin Tea Set (9 разказа; публикуван само в САЩ)
1997 „Докато светлините греят“ – While the Light Lasts and Other Stories (9 разказа; публикуван само във Великобритания)
Съвместно с други автори
1930 Behind the Screen (радиопиеса)
1931 The Scoop (радиопиеса)
1931 The Floating Admiral (роман)
Под псевдонима Мери Уестмакот
1930 Giant's Bread
1934 Unfinished Portrait
1944 Absent in the Spring
1948 The Rose and the Yew Tree
1952 „Любов и саможертва“ – A Daughter's a Daughter
1956 The Burden
Постановки
Гробът на Агата Кристи
1930 Black Coffee
1931 Chimneys (представена за пръв път през 2003 г.) (адаптация на романа „Тайната на имението“)
1943 And Then There Were None (адаптация на романа „Десет малки негърчета“)
1945 Appointment with Death (адаптация на романа „Среща със смъртта“)
1946 Hidden Horizon (известна и под заглавието Murder on the Nile) (адаптация на романа „Смърт край Нил“)
1951 The Hollow (адаптация на романа „Имението Холоу“)
1952 The Mousetrap (адаптация на радиопиесата, превърната в повест, „Три слепи мишлета“)
1953 Witness for the Prosecution (адаптация на разказа „Свидетел на обвинението“)
1954 Spider's Web
1956 A Daughter's a Daughter (написана около 20 години по-рано, превърната в романа със същото заглавие, публикуван четири години преди нея)
1956 Towards Zero (адаптация на романа „Нула часът – развръзката“)
1958 Verdict
1958 The Unexpected Guest
1960 Go Back for Murder (адаптация на романа „Пет малки прасенца“)
1962 Rule of Three
1972 Fiddlers Five (известна и под заглавието Fiddlers Three)
1973 Akhnaton (писана 1937 г., не е играна)
Телевизионна новела
1937 Wasp's Nest (адаптация на разказа „Гнездото на осите“)
Радиопиеси
1937 The Yellow Iris (адаптация на разказа „Жълти ириси“)
1947 Three Blind Mice
1948 Butter In a Lordly Dish
1954 Personal Call
Постановки, преработени в романи от Чарлс Озборн
1998 „Черно кафе“ – Black Coffee
1999 „Неочакваният гост“ – The Unexpected Guest
2000 „Паяжината“ – Spider's Web
Източници
↑Agatha Christie's: The Mousetrap // St. Martin's Theatre. Архивиран от оригинала на 2012-06-26. Посетен на 8 март 2015. Here you will find all the information you need about the longest running show, of any kind, in the world.
↑Kastan, David Scott. The Oxford Encyclopedia of British Literature. Т. 1. Oxford University Press, 2006. ISBN 978-0-19-516921-8. с. 467.
.jpg)
