Авиокатастрофа в Тенерифе
Отломки от самолета на KLM на пистата на „Лос Родеос“
Кратки данни
Дата	27 март 1977 г.
Място	Летище „Лос Родеос“, Тенерифе, Канарски острови, Испания
Причина	Сблъсък на пистата
Общо загинали	583
Общо оцелели	61
Първи самолет
Самолет тип	„Боинг 747-206B“
Авиокомпания	KLM
Кодово име	PH-BUF
Маршрут	Амстердам – Канария
Пътници	234
Екипаж	14
Загинали	248
Оцелели	0
Втори самолет
Самолет тип	„Боинг 747-121“
Авиокомпания	„Пан Ам“
Кодово име	N736PA
Маршрут	Лос Анджелис – Канария
Пътници	380
Загинали	335
Оцелели	61
Авиокатастрофа в Тенерифе в Общомедия

Авиокатастрофата в Тенерифе се случва на 27 март 1977 г., когато два пътнически самолета „Боинг 747“ се сблъскват на пистата на летище „Лос Родеос“^[1] (сега Летище Тенерифе Север – Сиудад де Ла Лагуна) на испанския остров Тенерифе.^[2][3] Сблъсъкът се случва, когато полет 4805 на KLM започва излитане в гъста мъгла, докато полет 1736 на „Пан Ам“ все още е на пистата. Ударът и произтичащият от него пожар убива всичките 248 души на борда на самолета KLM и 335 от 396 души на борда на самолета „Пан Ам“, като само 61 оцеляват в предната част на последния самолет. С общо 583 смъртни случая бедствието е най-смъртоносният инцидент в историята на авиацията.^[2][3]

Двата самолета кацат на „Лос Родеос“ по-рано през деня и са сред няколкото самолета, отклонени към това лещите поради експлозия на бомба на планираната дестинация летище „Гран Канария“. „Лос Родеос“ е задръстено от паркирани самолети, които блокират единствената пътека за рулиране и принуждават самолетите, които излитат да рулират по нея. Гъста мъгла се носи по летището, така че видимостта е значително намалена за пилотите и контролната кула.^[2][3]

Последвалото разследване от испанските власти заключава, че основната причина за инцидента е решението на капитана на KLM да излети с погрешното убеждение, че е издадено разрешение за излитане от контрола на въздушното движение.^[4] Нидерландските следователи поставят по-голям акцент върху взаимното неразбирателство в радиокомуникациите между екипажа на KLM и контрола на въздушното движение,^[5] но в крайна сметка KLM признава, че техният екипаж е отговорен за инцидента и авиокомпанията се съгласява да компенсира финансово роднините на всички жертви.^[6]

Бедствието има трайно влияние върху индустрията и подчертава по-специално жизненоважното значение на използването на стандартизирана фразеология в радиокомуникациите. Процедурите в пилотската кабина също са прегледани, което допринася за установяването на управлението на ресурсите на екипажа като основна част от обучението на пилотите на авиокомпаниите.^[7] Капитанът вече не се счита за безпогрешен и екипажът се насърчава по време на операции на самолета.^[8] Това е най-смъртоностната самолетна катастрофа в историята на авиацията, като не се вземат предвид атентатите в Ню Йорк от 11 септември 2001 г.^[9]

Летище Тенерифе Север е разположено край град Сан Кристобал де ла Лагуна на остров Тенерифе (провинция Санта Крус де Тенерифе, област Канарски острови, Испания), намирайки се на 11 километра от регионалната столица Санта Крус де Тенерифе.

Същият ден на летището на съседния остров Гран Канария е извършен атентат без жертви от „Движението за независимост и автономия на Канарските острови“ (на испански: Movimiento por la Autodeterminación e Independencia del Archipiélago Canario (MPAIAC)). Това налага пренасочването на целия въздушен трафик към северното летище на остров Тенерифе.

В 17:06:50 местно време на 27 март 1977 г. в резултат от сблъсъка на 2 самолета „Boeing 747“ намират смъртта си 583 души. Трагедията се разиграва в мъгла с видимост до 100 m преди и непосредствено при излитането на двата самолета, насочили се един срещу друг на пистата за излитане след рулиране.

Причините за катастрофата са комплексни: гъстата мъгла, претовареният трафик, нарушена комуникация, изнервеният екипаж на KLM (бързащ да излети за Амстердам след пренасочването и задържането му в Тенерифе, за да може да се вмести в трудовите норми), принизена бдителност на екипажа на „Pan American“ (не изпълняващ указанията да излезе по пистата за рулиране C3 с маньовър на 135° – практически невъзможен за самолета „Boeing 747“, поради което екипажът решава, че диспечерът им е казал да свърнат по C4, за което е необходима маневра само на 45°).

• Данни за авиокатастрофата ((ru))