Провалено турне отвъд океана на Джеф Бек Груп е причината за гастрола на групата. Питър Грант, по това време мениджър и на двете групи, се свързва с промоутърите и урежда заминаването на Лед Зепелин вместо Джеф Бек.[1]
За да засили популярността на групата, Грант предварително изпраща копия от дебютния албум на големи радиостанции. Самата плоча излиза по средата на турнето (на 17 януари в САЩ). Според тур-мениджъра Ричард Коул, договорът е подписан от Пейдж и Грант, а останалите членове на бандата са на заплата.[2]
Първоначално Лед Зепелин са съпорт на Ванила Фъдж, Айрън Бътърфлай (също обвързани с Атлантик Рекърдс), както и Кънтри Джо енд дъ Фиш. Въпреки това, с напредването на обиколката става ясно, че групата засенчва останалите изпълнители.[3][4]
Джими Пейдж:
Когато стигнахме до Сан Франциско, останалите от тура се отказаха. Кънтри Джо не се появиха на West Coast, а Айрън Бътерфлай – на East.[5]
Честно казано Кънтри Джо бяха просто група приятели на сцена. Почваха една песен, преминаваха в друга и тъй нататък. Ние излизахме, правехме парчетата ударно, завършено, и хората си казваха: ‘Какво беше това?’, тъй като тогава никой не свиреше така. Това е и една от причините за успеха ни. Докато другите се настройваха, ние изпълнявахме репертоара си.[6]
Един от забележителните концерти е в Бостън (в клуба „Бостън Тий Парти“), където групата свири четири вечери, като последния концерт е повече от 4 часа.
Джон Пол Джоунс:
Изсвирихме репертоара си два пъти и продължиме с парчета на Ху, Бийтълс и Стоунс. На края на шоуто Питър ни прегърна и ни вдигна и четиримата наведнъж. Не се и съмнявахме, че ще го направи.[7]
По време на турнето Бонъм и барабанистът на Ванила Фъдж Кармин Апис стават близки приятели.[7][8]
Средната такса за участие по време на обиколката е около 1500 $, а заплащането за шоу – само 320 $.[3] Тези числа скоро ще се превърнат в шестцифрени, заедно с нарастването на популярността на Лед Зепелин. Грант напомня, че Ярдбърдс са вземали по 2500$, но „хора като Бил Греъм и хлапетата, които идваха да ни гледат, повярваха в нас“.[3] Грант, който в началото не е могъл да лети с групата, си спомня:
Не можех да тръгна с тях, но това бяха 12 фантастични концерта. Инструкциите ми бяха: „Вървете и ги разбийте!“ Трима от групата не бяха ходили в Щатите и не знаеха какво да очакват. Изкараха една седмица с Ванила Фъдж. След края те казаха: „Супер! Ако това трябва да правим, ще отидем пак.“ Трябваше да накарат хората да запомнят всяко шоу. И те го направиха.[8]
