BIND (Berkeley Internet Name Domain или Berkeley Internet Name Daemon) е един от най-използваните DNS сървъри в Интернет, разработен за Unix базирани операционни системи. Поддържа се от Internet Systems Consortium, но първоначално е създаден от студенти в CSRG на University of California. Първата версия е работила с BSD 4.3 и на машини DEC
Главният конфигурационен файл на BIND обикновено се нарича named.conf, който по традицията на *nix системите се намира в /etc директорията (или по-рядко някоя нейна поддиректория например bind).
BIND в интранет мрежа предлага следните предимства:
- ускоряване времето за изпълнение на DNS заявките
- предоставя централно хранилище за хостовете на локалната или интранет мрежата елиминирайки нуждата от копиране на файлове в мрежата[1]
BIND Клаузи
| Клауза |
Пояснение[2]
|
| acl |
Access Control Lists
|
| controls |
Определя поне един списък на контрол на достъпа, група от хостове или потребители, идентифицирани от ключове, които могат да бъдат реферирани в изгледи (view) или други клаузи и заявления
|
| include |
Разрешава използването на външни файлове към конфигурацията
|
| key |
Определя споделените ключове, които биват използвани за контрола и автентикацията на операции като динамичен DNS и контролните клаузи.
|
| logging |
Ако syslog не се използва отделно заявление за BIND се записва тук
|
| lwres |
Определя свойствата на BIND при случай на употребата му като свръхлек ресолвер
|
| options |
Групира заявленията, които контролирата общо или глобално поведения и има обхват за всички зони, ако не бива overridden в зона, изглед или друга клауза
|
| server |
Сървър. Определя свойствата, които този сървър ще спазва при комуникацията си с преконфигуриран сървър
|
| trusted-keys |
Указват видовете конфигурации при комуникация с доверен хост
|
| view |
Контролира функционалността и поведението на въз основа на адресите на хостовете
|
| zone |
Определя специфичните зони които този сървър би поддържал.
|
Източници
Външни препратки