Нерон предизвиква съдебни процеси срещу редица считани от него за политически противници видни римляни. На смърт са осъдени сенатори като Публий Клодий Тразеа Пет и Барей Соран. След като разбират присъдите си двамата се самоубиват.[2]
Май/Юни - Стълкновение между елинизираното население и евреите в Цезарея.Прокураторът на ЮдеяГесий Флор отнема 17 таланта от съкровищницата на Йерусалимския храм под претекст, че го прави заради дължими данъци.[4] Това предизвиква недоволството на еврейското население и се стига до кървави сблъсъци. Положението бързо излиза извън контрола на клиентския на римляните местен елит, към който принадлежи местния цар Ирод Агрипа II. Пренасянето на жертви в името на императора в храма е преустановено, в знак на опълчване срещу римската власт.[5]
Елинизираното население на множество градове като Цезарея, Ашкалон, Тир и дори Александрия унищожава тамошните еврейски колонии.[6]
Септември - Цестий Гал и войската му достигат Птолемаида и след това си подсигуряват контрола над Галилея.
Октомври/Ноември - Цестий Гал се насочва към Йерусалим и обсажда града. Най-вероятно поради проблеми със снабдяването и подкрепленията решава да вдигне обсадата и да се оттегли към брега. Римското отстъпление е зле организирано и войската попада на засада устроена от еврейските бунтовници. Римските загуби възлизат на около 5 000 войници.[7]
Евреите избират ръководители, начело с Анна бен Анна и Йосиф бен Гурион, които да поведат отбраната на въстаналите територии. Назначени са военни началници на всички контролирани от въстаниците територии. Станалият известен по-късно като историк Йосиф Флавий е назначен за командващ в Галилея.[7]
Родени
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
