522 г. пр.н.е.

<< 6 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

Събития

Граници на Персийското царство при смъртта на Камбис II. Със сиво са присъединените от него територии (Египет).

В Азия

В Персийската империя

  • Царят на Персийската (Ахеменидска) империя Камбис II (530 – 522 г. пр.н.е.) се завръща от Египет, но преди да стигне Вавилон, разбира, че трона е узурпиран в името на брат му Бардия.[1]
  • Докато се завръща, за да потуши избухналия бунт Камбис умира, според Херодот, вследствие на случайно самонанесена рана.[1]
  • На трона се качва Бардия, за който се твърди също, че не е бил истинския брат на Камбис, а самозванец на име Гаумата. Той се установява в Мидия и печели симпатиите на местната и голяма част от провинциалната аристокрация, както и на подчинените народи след като отменя набирането на войници за войската за три години и данъците.[2]
  • На 29 септември седем персийски заговорници извършват преврат като убиват Бардия (Гаумата) в Сикаяуватиш.[2][3]
  • На трона се възкачва Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.), който е един от заговорниците, но с разнасянето на вестта за заговора и убийството из цялото царство избухват бунтове поради популярността на Бардия (Гаумата). В рамките на няколко дни след това във Вавилон е коронясан нов „Навуходоносор“ за цар, а друг човек се провъзгласява за цар в Елам.[4]
  • Дарий действа бързо и потушава размириците в Елам, а през декември прекосява река Тигър, успешно води няколко битки и влиза във Вавилон, но въпреки това бунтовете в други части на държавата продължават.[4]
  • В Маргиана човек на име Фрада е обявен за цар, но на 10 декември е разгромен в битка от сатрапа на Бактрия Дадаршиш, с което е потушен бунта в тази територия на царството. Твърди се, че 50000 бунтовници загиват в сражението, а други 8500 са пленени.[5]

В Европа

Починали

Източници

  1. ↑ а б Ilya Gershevitch. „The Cambridge History of Iran, Volume II. The Median and Achaemenian Periods“, Cambridge University Press, 1985. стр. 215
  2. ↑ а б Ilya Gershevitch. „The Cambridge History of Iran, Volume II. The Median and Achaemenian Periods“, Cambridge University Press, 1985. стр. 216
  3. ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 199
  4. ↑ а б Ilya Gershevitch. „The Cambridge History of Iran, Volume II. The Median and Achaemenian Periods“, Cambridge University Press, 1985. стр. 218
  5. ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 172
  6. ↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 289
  7. ↑ Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 456
  8. ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 259