38 cm SK L/45 „Max“

38-см/45 корабно оръдие
38 cm SK L/45 „Max“
История на производството
Разработено1914 г. от Krupp
Страна на производствоГермания Германска империя[1]
ПроизводителFriedrich Krupp AG Hoesch-Krupp
Година на производство1914 г. – 1918 г.
Произведени8
История на службата
На въоръжение вГерманска империя Кайзерлихе Марине;
Германска имперска армия
Войни и конфликтиПърва световна война
Характеристики на оръдието
Калибър, mm380[2]
Дължина на ствола, mm/калибра17 100
Дължина на канала на ствола, mm16 130/45
Обем на камерата, dm³270
Тип затворКлинов затвор
Маса на оръдието със затвора, kg267,9 т
Начална скорост на снаряда, m/s800[3]
Принцип на зарежданеРазделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута2,5
Характеристики на артилерийската установка
Марка на АУDRH LC/1913; DRH LC/1914
Обща маса на АУ, kg850 240 – 869 880
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °-5°/+20°
Ъгъл на завъртане, °+150°/-150°
Максимална далечина на стрелбата, m23 200 при 20°
38-см/45 корабно оръдие в Общомедия

38 cm SK L/45[„Коментари“ 1] „Max“ е германско корабно оръдие с калибър 380 mm. Разработено е от фирмата Krupp, като основно въоръжение за линкорите на Кайзерлихе Марине от типа „Байерн“ и проектно въоръжение на линейните крайцери от типа „Ерзац Йорк“.

История

Първоначално е военноморското оръдие, но е адаптирано за наземна служба, в резултат на забавяне на предаването на съдовете в експлоатация. Първото оръдие се появява на позиция (например, под Вердюн, през февруари 1915 г.), но има сериозен проблем с продължителните срокове за подготовка на необходимите бетонни огневи точки. За да се удовлетворят изискванията за по-голяма мобилност и по-бързо въвеждане в употреба, през 1917 г. Круп разработва комбиниран железопътен лафет.

Две от тези оръдия за първи път влизат в действие при обстрела на Вердюн. Последните варианти участват, през 1918 г., при пролетното настъпление, и второто сражение при Марна.

Едно оръдие е пленено в град Коекеларе (на 16 октомври 1918 г.) от белгийците в края на войната, а седемте останали оръдия са унищожени през 1921 и 1922 (в рамките на изпълняването на условията на Версайския договор). Белгийците продават своето оръдие на французите през 1924 г. за експериментални цели. През 1940 г. то е пленено от немците след капитулацията на Франция, но не се използва.

Съхранен екземпляр

През октомври 2014 г. е открит нов музей посветен на оръдието „Макс“ в община Коекеларе. Главна тема на музея е немското 38 см СК Л/45 оръдие. В музея се намират и останки от артилерийската платформа.

Характеристики

Коментари

  1. ↑ Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/45 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/45 означава, че дължината на оръдието съставлява 45 негови калибра (380 × 45).

Източници

  1. ↑ Hogg I. V. Twentieth-Century Artillery — Friedman/Fairfax Publishers, 2000. — С. 246. — ISBN 978-1-58663-299-1
  2. ↑ Hogg I. V. Twentieth-Century Artillery — Friedman/Fairfax Publishers, 2000. — С. 246. — ISBN 978-1-58663-299-1
  3. ↑ Hogg I. V. Twentieth-Century Artillery — Friedman/Fairfax Publishers, 2000. — С. 246. — ISBN 978-1-58663-299-1

Литература

  • Ian Hogg: Artillerie des 20. Jahrhunderts. Gondromverlag, Bindlach 2001, ISBN 3-8112-1878-6.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 38 cm SK L/45 «Max» в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​