Ескалира териториялния спор между промакедонския град Кардия и атински заселници. Филип II Македонски се застъпва за града и се обръща към Атина с желание спорният въпрос да бъде решен чрез арбитраж, но атиняните не приемат тази молба. Вместо това те дават най-малко мълчаливото си съгласие на своя военачалник Диопейт да действа със силите си край Тракийския Херсонес.[1]
Филип изпраща малък отряд от наемници в Кардия, за да пазят мира. През това време Диопейт напада с войската си близката част на Тракия, унищожава реколтата и отвежда в робство населението на две селища. Пратеник, който пристига при военачалника да моли за освобождението на хората е пленен и измъчван.[1]
Атина и Демостен инициират създаването на голяма антимакедонска коалиция с участие на градовете от Южна Гърция, но на първо място с Халкида. Филип започва военни операции по съвременното българско черноморско крайбрежие, за да прекъсне доставянето на богатата зърнена реколта от поречието на реките Марица и Дунав към Гърция посредством големите търговски флоти, които отплават от Черно море. Демостен използва заплахата надвиснала над потока от зърно и търговския маршрут, за да привлече Византион за атинската кауза.[2]
Демостен произнася третата и четвъртата си „Филипика“.[3]
Мирният договор между римляните и самнитите е подновен.[4] Като последствие от това действие, сидицините и кампаните веднага се съюзяват с разбунтувалите се латини и волски.[4]
Източници
↑ аб„The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 773
↑„The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 774
↑ аб„The Cambridge Ancient History. Volume VI. The Fourth Cenruty B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 896
↑ абв„The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 660
↑Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 67