<<		4 век пр.н.е.						>>
00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

341 (триста четиридесет и първа) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

• Ескалира териториялния спор между промакедонския град Кардия и атински заселници. Филип II Македонски се застъпва за града и се обръща към Атина с желание спорният въпрос да бъде решен чрез арбитраж, но атиняните не приемат тази молба. Вместо това те дават най-малко мълчаливото си съгласие на своя военачалник Диопейт да действа със силите си край Тракийския Херсонес.^[1]
• Филип изпраща малък отряд от наемници в Кардия, за да пазят мира. През това време Диопейт напада с войската си близката част на Тракия, унищожава реколтата и отвежда в робство населението на две селища. Пратеник, който пристига при военачалника да моли за освобождението на хората е пленен и измъчван.^[1]
• Атина и Демостен инициират създаването на голяма антимакедонска коалиция с участие на градовете от Южна Гърция, но на първо място с Халкида. Филип започва военни операции по съвременното българско черноморско крайбрежие, за да прекъсне доставянето на богатата зърнена реколта от поречието на реките Марица и Дунав към Гърция посредством големите търговски флоти, които отплават от Черно море. Демостен използва заплахата надвиснала над потока от зърно и търговския маршрут, за да привлече Византион за атинската кауза.^[2]
• Демостен произнася третата и четвъртата си „Филипика“.^[3]
• През тази година Филип подчинява одрисите и царете им Терес II и Керсеблепт.^[3]

• Сиракузците, командвани от Тимолеон, побеждават картагенската войска в битка при река Кримисос.^[4]

• Консули са Гай Плавций Венон (за II път) и Луций Емилий Мамерцин Привернат.
• Kонсулът Плавций побеждава латинския бунт ръководен от Привернум и Анциум.^[5]
• Мирният договор между римляните и самнитите е подновен.^[4] Като последствие от това действие, сидицините и кампаните веднага се съюзяват с разбунтувалите се латини и волски.^[4]