Яцек Викторов Тодоров е български оператор и художник от българо-полски произход. Преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

Роден е в София на 24 май 1941 г. През 1966 г. завършва операторско майсторство във Висшата филмова академия в Лодз, Полша. Специализира комбинирани снимки в Лондон, Великобритания. Филмов оператор на над 30 игрални филми и тв сериали. Преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от 1974 г., доц. д-р. Баща е на друг български оператор – Войчех Тодоров.^[1] Издава книгата „Не само за режисьори и оператори“ ^[2]

• По улица Раковска (1970)
• След аплодисментите (1972)
• Като песен (1973)
• Опак човек (тв, 1973)
• Изпити по никое време (1974)
• При никого (1975)
• Два диоптъра далекогледство (1976)
• Хирурзи (1977)
• 100 тона щастие (1978)
• Войната на таралежите (1979)
• Пришествие (1981)
• Комбина (1982)
• Балада за звънците (1982)
• Игра с огъня (1982)
• Царска пиеса (1982)
• Хотел „Централ“ (1983)
• Вик за помощ (1984)
• Амиго Ернесто (1986)
• Бай Ганьо тръгва из Европа (1991) (заедно с Георги Николов)
• Бай Ганьо (4-сер. тв, 1991) (заедно с Георги Николов на I, II и IV серия)

• Наградата на Община София за ярки постижения в областта на културата (1968, 1970, 1972)
• Награда „Златна роза“ от Фестивала на българския игрален филм „Златната роза“ – Варна (1969, 1975)
• Награда на младежта – гр. Хихон, Испания (1975)
• Награда за операторско майсторство за „Хотел Централ“ (1984)
• Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I ст.
• Заслужил деятел на полската култура
• Награда за цялостно творчество за особен принос в развитието на българската операторска школа от VI Национален фестивал за операторско майсторство „Златното Око“, Попово, 27 – 30 май 2011

• Не само за режисьори и оператори. София: Изток-Запад, 2009

• Яцек Тодоров в Internet Movie Database

Нормативен контрол CONOR.BG