Янко Станоев
български писател
Роден	9 октомври 1944 г. село Долна Секирна, Брезнишко, Царство България
Починал	25 юни 2023 г. (78 г.)
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	журналист, писател
Литература
Жанрове	разказ, роман
Известни творби	„Неандерталецо мой“ (1976)
Награди	Награда на СБП (1993) „Златен ланец“ (1997)[1] „Георги Караславов“ (2012)
Семейство
Съпруга	Ана
Деца	2

Янко Стоянов Станоев е български писател, основен представител на т.нар. „инфантилна проза“ в българската литература от 70-те години на ХХ век.

Роден е в село Долна Секирна, Пернишка област. Завършва техникум в Перник (1964) и славянска филология -­ чешки език в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Редактор в сп. „Български воин“ (1965 – 68), в. „Народна младеж“ (1968 – 72), сп. „Дружба“ (1976 – 90), в редакцията за документални филми в БНТ; гл. редактор на в. „Славянски вестник“. Дребен търговец на книги през 90-те години на ХХ век.

Женен, съпруга Ана, дъщери Неда и Нада.

Автор е на около 20 книги с художествена проза.

Българският игрален филм „Левакът“ е създаден по мотиви от „Неандерталецо мой“.

• „Билет за отиване“ (разкази). 1972.
• „И ние сме богове“ (разкази). София: Военно издателство, 1972, 84 с.
• „Неандерталецо мой“ (роман). София: Български писател, 1976, 219 с.
  • „Неандерталецо мой“. София: Народна младеж, 1988, 287 с.
• „Шепот край вратата“ (малки повести). София: Народна младеж, 1977, 150 с.
• „Старите казарми“ (разкази). 1979.
• „Ловецът на таралежи“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 116 с.
• „Домашни истории“. София: Български писател, 1981, 110 с.
• „Двойникът“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985, 272 с.
• „Реката на раздялата“. София: Народна младеж, 1985, 132 с.
• „Ревност и любов“. София: Български писател, 1986, 158 с.
• „Блудния син“ (роман). Велико Търново: Абагар, 1993, 166 с.
• (в съавторство със Здравко Христов) „Секс и билки“. София: Гея ООД, 1993, 62 с.
• „Царска кухня“ (сборник с рецепти). София: Арена, без година, 76 с.
• „В клетката на тигъра“
• „Великите комедианти от Ксеркс до Сталин“. Шумен: Славчо Николов и сие, 2000, 110 с.
• „Децата на Афродита“. 2001.
• „Танцът на сатирите“ (сборник с разкази, разделен в три цикъла). София: Захарий Стоянов, 2004, 184 с. (ISBN 954-07-1986-0)

• „Билет за отиване“ (1978)

• Наградата на СБП за романа „Блудният син“ (1993)
• Наградата на в. „Труд“ „Златният ланец“ за разказ (1997)
• Националната литературна награда за белетристика „Георги Караславов“ (2012)

• Мариана Тодорова, „Янко Станоев“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.343.
• Янко Станоев: Литературата е най-великото изобретение на човечеството // в. „Сега“. Архивиран от оригинала на 2019-01-09. Посетен на 20 септември 2011.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Янко Станоев.

Разкази

• „Очите и зелени, баща и полковник“, разказ от сборника „Ловецът на таралежи“ (1980)
• „Шедьоври“, разказ, сп. „Пламък“, кн.7 – 8, 2001 г.
• „Старецът и реката“, разказ, в. „Сега“, 13 август 2005 г.
• „Поучителна история“, разказ, в. „Сега“, 15 юли 2006 г.
• „Много скверен човек“, разказ, в. „Сега“, 19 май 2007 г.
• „Кой уби полковника?“, разказ, в. „Сега“, 22 декември 2007 г.
• „Гагемарджос“, разказ, в. „Монитор“, 18 октомври 2008 г.
• „Унгарски танц“, разказ, в. „Монитор“, 7 февруари 2009 г.
• „Целувката на змията“, разказ, в. „Труд“, 27 ноември 2009 г.
• „Красиво и радостно“, разказ, в. „Труд“, 11 май 2011 г.

Интервюта

• „Янко Станоев: Българите не ценят нищо“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., интервю на Лъчезар Kочев, в. „Стандарт“, 3 май 2001 г.
• „Янко Станоев: Обществото ни беше задушено от партийност“ Архив на оригинала от 2019-01-09 в Wayback Machine., интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 23 юни 2001 г.

За него

• Мариана Тодорова, „Прозата на Янко Станоев – любов към обикновените хора“, Диаскоп комикс, 28 август 2021

Нормативен контрол CONOR.BG ISNI Koninklijke LCCN NKC PLWABN VIAF WorldCat