Шотландският германски език (Scots leid) е език от германското езиково семейство, говорен в Шотландия и части от Ълстър.[1]
Поради липсата на ясни критерии за различаване на езика от диалекта, се водят спорове относно неговия лингвистичен, исторически и социален статут.[2] Най-често той е определян като диалект на староанглийския[3], но съществува мнение, че е самостоятелен германски език, близък до норвежкия и датския[4].
История
Нортъмбрийският диалект на староанглийския език е установен в земите на днешна Югоизточна Шотландия до река Форт до XVII век.[5] Остава ограничен на тази територия до XIII век, като се използва основно във всекидневното общуване, докато шотландският келтски има статут на официален пред съда. По-късно по тези места се разпространява средноанглийският, известен още като ранен шотландски, който постепенно започва да се различава от нортъмбрийския диалект поради преселението от скандинавските страни.[6] По-късно голямо влияние върху шотландския език оказват романските езици, латинският и нормандският френски, а впоследствие френският и среднонемският език по причина на търговията и имиграцията.[7]
До XIII век ранният шотландски разширява ареала си в Шотландия вследствие укрепването на шотландските институции и отслабването на френското влияние. До XVI век се развива средношотландският език, който е до голяма степен независим от английския.[8] Между 1610 и 1680 г. около 200 хил. шотландци заселват областта Ълстър в Ирландия, като в някои части са дори по-многобройни от английските заселници.[9] Съвременният шотландски се развива след 1700 г., когато английският вече е приет като книжовен език.
Днешното британско правителство признава шотландския германски като регионален език, като статут на регионален или малцинствен език му е признат и в Европа.[11]
↑↑ „A Brief History of Scots“ in Corbett, John; McClure, Derrick; Stuart-Smith, Jane (Editors)(2003) The Edinburgh Companion to Scots. Edinburgh, Edinburgh University Press. ISBN 0-7486-1596-2. pp. 9ff