Шандор Ференци Ferenczi Sándor
унгарски психоаналитик
Роден	7 юли 1873 г. Мишколц, Австро-Унгария
Починал	22 май 1933 г. (59 г.) Будапеща, Унгария
Погребан	Будапеща, Унгария
Националност	Унгария
Учил във	Виенски университет
Научна дейност
Област	Психология
Работил в	Международна психоаналитична асоциация (президент); Унгарско психоаналитично общество (основател)
Известен с	Училище за психоанализа в Будапеща
Повлиян	Зигмунд Фройд
Повлиял	Майкъл Балинт, Ализ Балинт, Имре Херман, Зигмунд Фройд
Шандор Ференци в Общомедия

Шандор Ференци (на унгарски: Ferenczi Sándor, роден като Шандор Френкъл) е унгарски психоаналитик.

Ро­ден е на 7 юли 1873 година в Мишколц, Австро-Унгария, в семейството на Барух Френкъл и Роса Айбеншутц. Ба­ща му е кни­жар и из­да­тел. От 1890 до 1897 Ференци след­ва ме­ди­ци­на във Ви­е­нския университет. От 1897 ра­бо­ти ка­то по­мощ­ник-ле­кар в нев­ро­ло­гич­но-пси­хи­ат­рич­но­ от­де­ле­ние в бол­ни­ца в Будапеща. През 1904 ста­ва ръ­ко­во­ди­тел на нев­ро­ло­гич­на ам­бу­ла­то­рия. През 1907 година от­к­ри­ва за се­бе си пси­хо­а­на­ли­за­та. Цю­рих­с­ка­та шко­ла по пси­хи­ат­рия око­ло Ойген Блойлер и Карл Густав Юнг раз­ра­бот­ва „ди­аг­нос­тич­ни сту­дии вър­ху асо­циа­ци­я­та“, от ко­и­то Ференци се за­ин­те­ре­су­ва. Той се на­тък­ва и на фрой­до­во­то „Тълку­ва­не на съ­ни­ща­та“, ко­е­то го спе­чел­ва. Ференци тър­си кон­такт със Зиг­мунд Фройд и още на Пър­вия меж­ду­на­ро­ден кон­г­рес по пси­хо­а­на­ли­за в Зал­­­ц­бург из­на­ся док­лад на те­ма „Пси­хо­а­на­ли­за и пе­да­го­ги­ка“. Ско­ро той ста­ва един от лю­би­ми­те уче­ни­ци, а по-къс­но и при­я­тел на Фройд, кой­то по­ня­ко­га се об­ръ­ща в пис­ма към не­го до­ри с „ми­ли си­не“. Це­ли два­де­сет го­ди­ни два­ма­та са свърза­ни с тес­ни при­я­тел­с­ки от­но­ше­ния. Ко­га­то през 1909 г. Фройд би­ва по­ка­нен в САЩ, за да по­лу­чи там по­че­тен док­то­рат, той е прид­ру­жен от Юнг и Ференци.

През 1910 г. на Кон­г­ре­са на пси­хо­а­на­ли­ти­ци­те в Нюрнберг, Ференци ста­ва ини­ци­а­тор на „Меж­ду­на­род­но пси­хо­а­на­ли­тич­но обе­ди­не­ние“. През 1913 той ос­но­ва­ва „Ун­гар­с­ко пси­хо­а­на­ли­тич­но обе­ди­не­ние“. От 1914 до 1916 Ференци е пол­ко­ви ле­кар в За­пад­на Ун­га­рия. По то­ва вре­ме чес­то пъ­­ту­ва до Ви­е­на, за да за­вър­ши при Фройд сво­я­та учеб­на ана­ли­за.

Ко­га­то през 1918 г. в Ун­га­рия из­бух­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка ре­во­лю­ция, сту­ден­ти­те от Уни­­вер­си­те­та нас­то­я­ват за наз­на­ча­ва­не­то на Ференци ка­то до­цент по пси­хо­а­на­ли­за. При крат­кот­рай­на­та Ун­гарс­ка ре­пуб­ли­ка при Бела Кун се от­к­ри­ва до­ри ка­тед­ра и Ференци ста­ва пър­вият­ уни­вер­си­тет­с­ки про­фе­сор по пси­хо­а­на­ли­за (ос­вен Фройд). Ско­ро оба­че, ре­пуб­ли­ка­та про­па­да, а Ференци е из­к­лю­чен от Бу­да­пе­щен­с­ко­то ле­кар­с­ко об­щес­т­во.

Той е президент на Международната Психоаналитична асоциация от 1918 до 1919 г.

Умира на 22 май 1933 година в Будапеща на 59-годишна възраст

В своите работи той достига до вярата, че описанията за сексуална злоупотреба върху пациентите като деца са истинни, сравнявайки тези описания с другите пациенти в същото семейство. Това, наред с другите причини, довежда до скъсване на отношенията със Зигмунд Фройд.

Преди това скъсване на отношенията, той е член на вътрешния кръг на психоанализата и е забележителен с работата си върху най-трудните пациенти и с разработването на теория за по-активна интервенция, отколкото в обикновената психоаналитична практика. В началото на 20-те години, критикувайки Фройдовия „класически“ метод на неутрална интерпретация, Ференци съвместно с Ото Ранк създава психотерапия „тук и сега“, която чрез личното влияние на Ранк довежда американеца Карл Роджърс до концепцията за клиент-центрирана терапия {Крамер 1995}. Ференци намира някакво благоразположение в по-ново време сред последователите на Жак Лакан.

Основният труд на Ференци е „Таласа: теория за гениталността“. Той си сътрудничи с Ото Ранк за написването на „Развитието на психоанализата“. Интересува се от взаимоотношението между биологията и психоанализата и разширява работата на Фройд по време на много активната си кариера като терапевт.

Ференци постоянно изучава Фройдовите публикации и се стреми да диференцира и доразвие идеите на учителя си. Неговото писателско творчество е сравнително малко (съизмерено с публикациите на повечето Фройдови ученици); то обаче се простира върху почти всички области от аналитичната теория и практика. Неговите трудове са дотам остроумни и многостранни, че във възпоминателното слово по повод на смъртта на Ференци през 1933 г. Фройд с право може да каже, че той „направи всички аналитици свои ученици“.

• Hysterie und Psychoneurosen, Lpz., 1919;
• Die Symbolik der Brucke, „Intern. Z. Psychoanal.“, 1921, Bd. 7, S. 211 – 213;
• Zur Psychoanalyse von Sexualgewohnheiten, „Intern. Z. Psycoanal.“, 1928, Bd. 11;
• Development of Psychoanalysis (Classics in Psychoanalysis, Monograph 4), Otto Rank and Sandor Ferenczi, International Universities Press, Inc, 1986, Hardback, ISBN 0-8236-1197-3.;
• (Hrsg) Bausteine zur Psychoanalyse, 4 Bde., 1927, Wien.;
• The phenomena of hysterical materialisation, in.: Contributions to the Theory and Technique of Psychoanalysis, 2 Bde., L., 1950.
• Thalassa: A Theory of Genitality, Sandor Ferenczi, H. Karnac Books, Limited, 1989, Paperback, ISBN 0-946439-61-3.
• First Contributions to Psycho-Analysis, Sandor Ferenczi, translated by Ernest Jones, H. Karnac Books, Limited, 1994, Hardback, ISBN 1-85575-085-6.
• Final Contributions to the Problems & Methods of Psycho-Analysis, Sandor Ferenczi, H. Karnac Books, Limited, Hardback, 1994, ISBN 1-85575-087-2.

• Ferenczi’s Turn in Psychoanalysis, Peter L. Rudnytsky, New York
• Sandor Ferenczi: Reconsidering Active Intervention, Martin Stanton, Jason Aronson Publishers, 1991, Hardcover, 1991, ISBN 0-87668-569-6.
• Legacy of Sandor Ferenczi, Edited by Adrienne Harris and Lewis Aron, Analytic Press, 1996, Hardback, ISBN 0-88163-149-3.

• Енциклопедия Психология, ред. Дж. Корсини. София: Наука и изкуство, 1998
• Ратнер Йозеф, Психоанализа: Класиците, София: Кибеа, 2005

• Психоанализа
• Ото Ранк
• Зигмунд Фройд
• Вътрешен кръг на психоанализата

• Институт Ференци ((en))
• Биография Архив на оригинала от 2009-07-06 в Wayback Machine. на сайта на обществото Шандор Ференци, Будапеща. ((en))
• На границата на психоаналитичното разбиране Архив на оригинала от 2012-02-06 в Wayback Machine., Академия за изучаване на психоаналитичните изкуства, статия написана от Джудит Вида. ((en))

• Портал „Психология“

Нормативен контрол BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLG Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat