Основан е от Пьотър Бекетов през 1653 г.,[2] а получава статут на град през 1851 година. През 1855 г. Ричард Маак посещава Чита и преценява населението му на под 1000 души, но също така предсказва голям растеж награда, тъй като Русия ще анексира териториите на изток.[3] До 1897 г. населението на града наброява 11 500 души. Към края на 19 век в Чита се заселват много татари, привлечени от възможностите за търговия в района. От 1918 г. до 1920 г. Чита е окупиран от Япония, а от 1920 г. до 1922 г. Чита е столица на Далекоизточната република.
Климатът на Чита е умереноконтинентален, граничещ със субарктичен. Зимите могат да бъдат много студени, а летата могат да бъдат много горещи. Средната годишна температура е −1,4 °C, а средната влажност е 64%.[5]
Основният отрасъл в Чита е енергетиката. Градът разполага с две ТЕЦ. Развито е машиностроенето (автомобили). Има заводи за железобетонни и керамични изделия. През града минава Транссибирската магистрала. Разполага и с летище.