| Африкански таралеж |
|
| Природозащитен статут |
Незастрашен[1] |
| Класификация |
|
| Научно наименование |
(Wagner, 1841) |
| Разпространение |
|
| Синоними |
- Erinaceus albiventris atratus Rhoads, 1896
- Erinaceus heterodactylus Sundevall, 1842
- Erinaceus spiculus Thomas & Wroughton, 1907
|
| Африкански таралеж в Общомедия |
| [ редактиране ] |
Четирипръстите таралежи (Atelerix albiventris) се вид бозайници от семейство Таралежови (Erinaceidae), разпространени в саваните на Африка.
Физически характеристики
Четирипръстият таралеж има овално тяло с дължина 15-25 cm и маса 250-600 g, като женските обикновено са по-едри от мъжките. Краката са къси, опашката обикновено е дълга около 2,5 cm, носът е удължен, а очите са малки. Ушите и мустаците са относително големи, което помага за изострените сетива на животното.[2] За разлика от сродните видове, четирипръстият таралеж най-често има само по четири пръста на краката — палецът липсва. При отделни екземпляри на мястото на палеца може да има малка костна издутина или дори добре развит пръст, особено на задните крака.[3]
Оцветяването варира значително, но обикновено дивите екземпляри имат кафява или сива козина с бели връхчета по гръба. Долната част на тялото е сива на петна с кафяво около муцуната и бели лице, крака и корем. Горната страна на тялото е покрита с бодли с дължина 5 до 17 mm, най-дълги по горната страна на главата. Бодлите могат да имат различен цвят, но върхът и основата им винаги са бели.[2]
Пенисът при мъжките е видим и разположен в средата на корема, а тестисите са изтеглени в торбички близо до ануса.[4] Женските имат от два до пет чифта зърна.
Разпространение и местообитания
Четирипръстият таралеж се среща в широка ивица, обхващаща саваните на Африка от Сенегал на запад до Сомалия на изток, както и в Източна Африка до Мозамбик на юг. Предпочита тревисти местообитания или редки открити гори, като, макар и типичен за равнините, може да бъде открит до надморска височина от 2000 m. Избягва гористите или блатисти местности, тъй като използва тревите и скалите за укритие.
Поведение
Четирипръстите таралежи живеят поединично и са активни главно през нощта. Обикновено се придвижват по земята, макар че при нужда може да се катери и да плува. Те са много енергични, като понякога за една нощ обхождат километри в търсене на храна – насекоми, червеи, охлюви, паяци и дори дребни гръбначни. Имат силна устойчивост към токсини и е установено, че ядат и скорпиони и дори отровни змии.[2] През лятото прекарват до 6 седмици в естивация, което се дължи не на високата температура, а на недостига на храна.[2]
Обичайните звуци, издавани от четирипръстия таралеж, са сумтене, съскане и тихо цвърчене, но когато е нападнат може да пищи силно, а мъжките издават звуци, подобни на птичи, за да привличат женските по време на размножаване.[5]
При среща с неприятел, обичайната защитна реакция на четирипръстия таралеж е да напрегне мускулите на гърба си, така че бодлите да се изправят, след което да се свие на топка, защитавайки крайниците и главата си. Ако нападението продължи, може да започне да прави резки движения, опитвайки се да набоде нападателя с бодлите, и да смъркащи звуци.[2] За разлика от бодливите свинчета, при таралежите бодлите не се откъсват, след забиването в противника.
Когато четирипръстите таралежи са изложени на непозната или особено силна миризма, те понякога започват да отделят пенеста слюнка, с която намазват бодлите си. Не е напълно изяснена причината за това, но се предполага, че това е защитна мярка, тъй като те реагират по същия начин на някои отровни жаби.[2]
Бележки
Нормативен контрол |
|---|
| Atelerix albiventris | |
|---|
| | Erinaceus albiventris | |
|---|
|
.svg)
